Всяко завръщане е като откриване на нов свят. Такъв е и моят спомен за горещото и белязано с особена съдбовност лято на 1993 г. Тогава намери своя вечен покой сърцето на христолюбивия български цар Борис III. В този паметен ден след мъчително изгнание в България се завърна царицата майка Йоанна.
Някаква спотаена тревога витаеше в хилядите дошли от всички краища на България и превзели от ранни зори светата Рилска обител.Те очакваха среща с друг свят. Бяха избягали от проблемите на деня, от политическото пустословие и коварство, от недоимъка и несгодите на посткомунистическото ни битие. Дошли бяха като мълчалива река носеща по вълните си образа на една друга България - силна, свободна и грижовна към тях.Такава я спомняха по-възрастните, такава я мечтаеха по-младите. Мнозина плачеха, кръстеха се и се молеха за добри дни. А тя, царица Йоанна, облечена изцяло в черно, бе приседнала тихомълком с поглед унесен в далечен спомен.