Александър Йорданов

На Архангелова задушница  е отслужена

панихида на българското военно гробище

в село Цапари, край Битоля. Зад това съобщение

на македонския вестник "Дневник"

се крие много история.  Като посланик в Р Македония,

успях да възстановя първите и единствено запазени

паметници на българските офицери – герои,  в двора

на църквата "Свети Георги" в Цапари.

И това стана без споразумение с македонската страна!  Любопитна история!

Въпрос: Като дипломат с опит в няколко държави как определяте днес отношението на съседите към България?

Отговор: Днес България има възможно най-добрите в своята история отношения със своите съседи. С Гърция и Румъния сме в един общ дом и се налага, заедно да почистваме, да подреждаме и дори заедно да изхвърляме боклука. И всеки ден да се поздравяваме с «добро утро». Дори и да се посдърпаме за нещо, то е пак «вътрешна» работа и лесно отминава. По сложно е с останалите съседи, защото някои от тях си я карат по старому. От друга страна искат да живеят в нашия дом. Но пък трябва да се научат да спазват изискванията за ред, добро поведение и чистота на отношенията. И да се откажат от стари навици и мераци.

Въпрос: Защо чак сега правителството поведе политика на "твърда ръка" към Скопие?

Отговор: Когато в дома ти се вмъква крадец, не може ръката ти да трепери. Нашите приятели от Скопие я подкараха съвсем през просото. Стигнаха дотам да сменят етническата и националната принадлежност дори на починалите. И пълнят всеки ден с ново съдържание старите вицове за себе си. Затова и ние, като един от домоуправителите в дома, им пишем предупредителни бележки. Може би късно се сетихме, но то е защото ги обичаме и ги желаем да живеят при нас, в нашия общ дом Европа.