:.: АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ - BLOGO ERGO SUM :.:

PRO DOMO SUA

Събота, 19 Април 2014 07:21 Александър Йорданов

На Миладинови

В старата квартална кръчма

на Търнодол и краят на света

допивам своята тъга.

От юг е тя – невидима, добра.

България

Вятър е минал, живот е посял.

Език небесен - Божи е дар.

И още морето, реките, Балканът ни стар,

всичко се вплита в този олтар.

Катин

В ужаса отвъд нощта

не мога да прогледна.

Катин е тъмната гора

и моята сълза последна.

Утро

Ранна жена и трамвай ранобуден,

кашлица стара в неведом таван,

ключ заядлив, лай незасмян,

ражда се моят свят неприбран.

Невидим

Отвратителен дъжд.

Случаен прозорец рисува очи.

Гледат в мен и изчезват -

невидяли нищо. Вали.

Самота

Прииждат гласове и бесни думи

в нищото, където съм стаен.

Невидимото нещо ми говори,

и сенки само скитат в мен.

ОТВЪД ТЪМНИНАТА, ПРИ СВЕТЛИНАТА НА БЪЛГАРИЯ

Сряда, 17 Октомври 2012 06:58 Александър Йорданов Култура и литература - Статии

Все още не мога да повярвам, че си е отишъл. Имам усещането, че ще го срещна отново – в Института за литература или на площад „Славейков“. Днешният български ден, разпънат от пошлост и крайности, плаче за него. И сякаш копнее за духът на умереност, който той носеше и молеше за България. Още помня думите му, че страната ни е тежко болна и това е наша лична болка, която трябва сами да лекуваме, та „белким излекуваме и нея“.
Тончо Жечев не беше просто учен или писател. Учени и писатели наспори Господ у нас. Той видя светлината в тъмното и страдалческо битие на България. Видя и позна извисяването на българския дух, проникна в неговите загадки, поведе ни към едно далечно пътуване и както в обичания от него мит за Одисей, ни върна в една по-добра земя – в собственото ни Отечество.

продължава>

РУМЕН СКОРЧЕВ: „ЖАБИТЕ В БЛАТОТО ДРАЗНЯТ УМНА БЪЛГАРИЯ“

Понеделник, 02 Септември 2013 06:28 Александър Йорданов вестник "ДЕМОКРАЦИЯ" - публикувано

Валерия Александрова

16-19-01 А

Две събития предопределят съдбовно живота на големия български художник Румен Скорчев. Първото се нарича Богданов дол. Днес това е пространството срещу кв. „Бела вода", което старите пернишки миньори знаят като рудник „Толбухин" – в посока към Радомир. Има нещо символично във факта, че комунистите са поставили име на съветски военноначалник на място, в което са съсипвани човешки съдби. Старото име на рудник „Толбухин" край Перник е Богданов дол. След преврата на 9 септември 1944 г. и последвалата съветска окупация на страната, Богданов дол се превръща в един от многото лагери за „враговете на народа“ и главно – за „гнилата интелигенция“. Тук по случайност избягва смъртта класикът на българската литература Димитър Талев. А Скорчев попада в лагера заради карикатура на „бащата на народите“, съветския сатрап Йосиф Висарионович Сталин.

продължава>

ВНИМАНИЕ: ВОЛЯТА ЗА БОРБА НА БЪЛГАРИТЕ ОТСЛАБВА

Четвъртък, 29 Август 2013 08:30 Александър Йорданов Политика - Размисли

m12196990 Под заглавие „Българите отново протестират. За по-добри няма шанс“ авторитетния полски ежедневник „Газета Виборча“ публикува анализ на Михал Кокот за протестите в София и шансовете за успех на протестиращите. Според него искрата, която възпламенява протестите става назначението на „32 годишния син на медийна магнатка, който олицетворява всички български проблеми: корупцията, шуробаджанащината и организираната престъпност.“ В този контекст е цитиран и бившия американски посланик в София Джеймс Пардю, според когото: „ако аз бях българин също щях да протестирам“.