Съединението е съдбовно събитие в българската история. Ден, в който силата и волята на народа надделяват над интересите и сметките на политиците - родни и чужди. Ден, в който и на т.нар. "освободители" е показан среден пръст.
Съединението е продължение на националното освобождение и същевременно – ярък израз на несъгласие с "глобалната" политика, която предопределя съдби на цели народи.
Съединението на Княжество България и Източна Румелия е достоен национален отговор на несправедливите решения на Берлинския конгрес от лятото на 1878 г. и още по-недостойното поведение на Русия след него. С други думи – звучна плесница на „великите сили“, които живеят с илюзията, че „управляват света и народите“.
Идеята да се съединят разполовените от несправедливата политика части на българското ни отечество се обсъжда и дискутира от политици и интелектуалци, от правителства и царски особи. Но сбъдването ѝ става реалност, когато населението на Южна България поема в свои ръце и свободата и бъдещето си. Когато хората си подават ръка отвъд съображенията на политиката. Затова и днес Съединението е символ на това, че хората на духа и хората на труда, даскалите и революционерите, бедните и богатите, успяват в един съдбовен момент от развитието на нашата държава да поставят народните и националните интереси над своите лични и политически съображения и интереси. В този смисъл Съединението е едно продължение на идеите на Българското възраждане.
Затова и негови герои са, както родения във Верона и потомствен аристократ княз Александър Батемберг, така и габровецът Продан Тишков - Чардафон Велики, великият мемоарист на Априлското въстание и политик Захари Стоянов и родения в Медово и почти забравен днес Въльо Стефов, политикът и държавник Стефан Стамболов и активният член на Българския таен централен революционен комитет, пловдивчанинът Иван Андонов, генерал Данаил Николаев и майор Райчо Николов, министър-председателят Петко Каравелов и брестовичанина Ганьо Атанасов. Във великият и справедлив исторически акт всички те са заедно – с една мисъл, с едно действие, с една воля.
На 5 срещу 6 септември 1985 г. Продан Тишков - Чардафон Велики, член на Тайния революционен комитет за Съединение в Голямо Конаре, предвожда Голямоконарската чета и участва в арестуването на Главния управител на Източна Румелия. На 8 септември 1885 г. княз Александър Батемберг пристига във Велико Търново и издава Манифест, в който заявява: "Аз признавам съдинението за станало!“ На 9 септември той е посрещнат тържествено в Пловдив от Временното правителство с председател Георги Странски. Но само два месеца по-късно вече го виждаме и на бойните позиции край Сливница, където предвожда младата българска войска в защита на Съединението срещу вероломното нападение на сръбския крал Милан. Затова и за Европа името на княза става синоним на блестящата победа на българския дух и оръжие в Сръбско-българската война. Захари Стоянов изработва Пограмата и Устава на БТЦРК, а Иван Андонов става един от основателите на комитетите "Единство". Като председател на Парламента Стефан Стамболов успява да сближи позициите на княза и премиера, за да подкрепят заедно волята на народа. В навечерието на 6 септември Вълю Стефов организира и ръководи въстаническите сили по овладяване на резиденцията на Главния управител на Областта. Негов е и сигналът за присъединяване на войската към въстаническите сили.
Поуките от Съединението днес не са в посоката на безпринципното и много често обслужващо користни цели, партийно обединяване, макар често политиците да представят именно така неговото послание. „Съединението прави силата“ не когато партиите се обединяват, тласкани от своите партийни интереси, а когато народът осъзнава своята обща политическа сила и воля и успява да я наложи като мисия на политическите си представители. Съединението ни говори за силата на народния дух и протест, когато справедливостта е нарушена, а основни човешки права и свободи са потъпкани. Съединението ни говори за велики дела, а не за дребни политически сметки и кроежи. Чрез акта на съединението на Източна Румелия и Княжество България българите показват на света, че са единен народ, който може да отстоява и защищава своите национални интереси – и със силата на духа, и със силата на оръжието. Това е и първият политически акт, който българите осъществяват сами – без чужда подкрепа, без чужди инспирации. И затова за нашите славни предци той има смисъла на истинско освобождение.
Честит празник на Съединението!
На 26 април 1986 година в съветската 
