Темата за Русия и за руската политика на Балканите
всекидневно атакува съзнанието на българина.
Зависими и независими издания я поднасят в широк
информационно-коментарен спектър – от жълтите сплетни
за мафии, убийства и всякакви човекоядства,
до интереса към политиката и икономиката.
Слабост на почти целия български печат,
който пише за Русия, е, че продължава по инерция да пише за Съветския съюз.
А Русия вече не е СССР, макар да си остава
ДЪРЖАВА НА СЪВЕТСКАТА НОМЕНКЛАТУРА.
В Русия, както и по времето на Съветския съюз, хората са разделени. Едните са бивши членове на КПСС, останалите са НАРОДЪТ. Капеесесовците са равномерно разпределени в бизнеса и политиката, и то така, че почти няма политическа формация или бизнесструктура, която да не се владее от бившите кадри на най-голямата мафиотска политическа структура, съществувала някога в света. За НАРОДА е определена участта 70 години да строи социализма, а сега да се оправя, както може. Народът, това са учители и лекари, хора на науката и културата, инженери и строители, миньори и дърводобивници, селяни и работници. Това са милиони хора без собственост и със средна месечна заплата около 80 долара. Обратно – капеесесовците практически владеят всичко. Изцяло техен е монополът върху банките, нефтодобивната и нефтопреработвателната индустрия, добивът на метали, на злато и скъпоценни камъни, практически всяко държавно предприятие се ръководи от капеесесовец.
Партията я няма, но КАДРИТЕ живеят. Живеят доволно и охолно. Обвързани помежду си в партийни, роднински и местнически връзки, те са си разпределили Русия. Руските независими вестници и независими журналисти почти ежедневно съобщават за потресаващи факти на корупция, на износ на национални богатства на безценица, на тотална разпродажба на Русия. На Запад и у нас, т.нар. руски бизнесмен щедро пръска долари, неговите дечица вече казват “пардон”, а бивши участнички в пионерските танцови ансамбли мамят погледа по плажовете на света.
КАПЕЕСЕСОВЦИТЕ СА ВИСШАТА КЛАСА НА РУСИЯ
Възможностите и богатствата им са несметни. Дори и най-мощните български икономически и финансови групировки са като малки палави деца пред икономическите и финансови мастодонти в Русия. Военнопромишленият комплекс, “нефтяниците”, металургичните групировки и още много, много други икономически сфери, оперират с милиарди долари, които изтичат често по банкови сметки в чужбина. Чрез подставени лица капеесесовците купуват земя, къщи, предприятия и друга собственост практически навсякъде по света. Начините и стиловете на действие в това отношение много напомнят поведението на членовете и ръководителите на националсоциалистическата партия в Германия след краха на Третия райх.
В Русия почти всички партии са ЧЕРВЕНИ. Диапазонът е между кафяво-червено и светлорозово. Кафяво-червени са националистическите партии (типичен пример е Либерално-демократическата партия на Жириновски), Партията на комунистите за възстановяване на Съветския съюз и някои други. В червено сияят победителите на последните парламентарни избори – Комунистическата партия на Руската федерация. В програмата на тази партия комунистическото е печеливша фразеология, чрез която Генадий Зюганов се опитва да изтласка от властта групата капеесесовци около Елцин и Черномирдин. Но това е ВОЙНА ВЪТРЕ В СРЕДИТЕ НА НОМЕНКЛАТУРАТА НА БИВШАТА КПСС.
Тази братска война макар и да се оцветява чрез думи като “реформа”, “демокрация”, “социална справедливост” и прочие, е практически война за ГОЛЕМИЯ КОКАЛ – държавата и нейната собственост. Различни равнища на бившата номенклатура водят битката и резултатите от последните избори показват, че в провинцията Зюганов е вече на път да завладее икономическата власт, като “партията на властта”, както в Русия наричат “Наш дом – Русия” на премиера Виктор Черномирдин, остава обсадена само в столицата Москва, Санкт Петербург и още няколко по-големи града.
Липсата на стабилен политически живот в Русия се доказва от факта, че там партиите никнат като гъби след дъжд и си сменят имената, както и когато си поискат. Около Черномирдин, според Зюганов и според лидера на социаллибералите от ЯБЛОКО Григорий Явлинский, са само облажилите се от държавната баница кремълски чиновници. Това е групата на онази част от комунистическата номенклатура, която е готова да развее всяко знаме само и само то да е оцветено в зеления цвят на долара. Икономическите реформи, осъществявани от Черномирдин, стесняват максимално кръга на можещите да получат собственост и това стесняване се отрази и на изборния резултат. Този резултат е показателен за това КОЙ В РУСИЯ ЖИВЕЕ ДОБРЕ. Близо 10 % гласували за “Наш дом – Русия” наистина живеят добре. Те са си господари в дома. Зад тях на опашка за държавната баница чакат още 20 %, гласували за партията на Зюганов. И още 10 % очакващи “месията” Жириновски да ги уреди отново като “господари на света”. Заедно с гласовете, дадени за Аграрната партия, за партията “Жените на Русия” и десетки още по-малки партии това прави близо 2/3 от руските избиратели. Това е глас за уреждане на лични проблеми чрез достигане до държавното управление.
В тази битка засега губят изповядващите либерални и демократични идеи – това са политическите кръгове около Григорий Явлинский – новото силно име в руската политика, и Егор Гайдар. Става дума именно за политически кръгове, за политически движения, а не за оформени партийни структури. Гайдар и Явлинский символизират стремежа на една част от руското общество, включващо главно БЕЗПАРТИЙНИТЕ хора на Русия, към модерна демокрация от западноевропейски тип, към социална справедливост по “социалдемократически” и към изграждане на нова ценностна система и истинско гражданско общество в Русия. Засега това са идеи и възгледи, които срещат разбиране единствено в големите градове – в Москва и Санкт Петербург, където една голяма част от хората е имала възможност да пътува на Запад, да прави сравнение и рано – рано да разбере целия абсурд и мизерия на комунистическия начин на живот.
Руснакът трябва да има страх – това е философията, която изповядват политици от националистическия и бюрократичен спектър на политическия живот в Русия. Страх от Кремъл, страх от човека на власт, страх от този, който идва към властта. Официалната пропаганда раздухва мита за опасните чеченци, стреми се да ги представи като “терористи”, но смисълът на пропагандата е да “сплоти народа” пред “лицето на опасността”. Сплотен народ лесно се манипулира и лесно се управлява. “Сплотен народ” не прави гражданско общество. Той очаква Батюшката от Кремъл.
Обикновеният руснак продължава да живее с очакването, че някой друг, там отгоре, ще му помогне. Реалната власт обаче отдавна е в ръцете на бившата средна партийна, а сега местническа администрация и финансово-икономическа номенклатура. За нормалния руски човек е определена участта да търпи. Да страда. Дори и да няма страдание, то трябва да бъде “организирано”. Изборният резултат обаче показа, че все повече руснаци чувстват, че заплахата не е Чечения, нито “лошият Запад”, а противниците на Русия са в самата Русия – в изградения десетилетия комунистически йерархичен ред, който се запазва и при отсъствието на КПСС. Кадрите продължават да решават.
В деня на изборите Москва бе празнично осветена. Магазините пълни със стоки. Всички стоки – от „лошия“ Запад. Руска стока почти няма, ако не броим традиционното “мороженое”. И водката, която е в изобилие и също толкова “менте”, колкото и българската “ракийка”. Обикновеният руснак повече гледа витрината, отколкото купува. Той мисли за хляба, който струва два пъте по-скъпо, отколкото в България. В книжарниците има великолепни книги, които руският учен не може да си купи със своята заплата. Комунистите казват, че за тази бедност и мизерия на руския човек днес е виновна “демокрацията” и Горбачов. Либералите и демократите сочат с пръст безсмислието на бившата комунистическа система. В Кремъл обмислят кадрови промени в правителството и внушават идеята за могъща Русия. Руснакът псува мафията, казва “ония там горе”, но гледа да си върши работата и да препечели, откъдето може. Русия върви в своето време. Номенклатурата живее. Народът – оцелява.
вестник “Век 21”, 1996, брой1(282) 18. – 23.I, с. 8-9
