На 30 септември 1987 г. в българските книжарници се появи една необикновена стихосбирка. Комунистическият поет Венко Марковски в 32 страници кощунствено „възпя“ аварията в атомната електроцентрала в Чернобил. Стихосбирката „Чернобил“ отдавна е влязла в „златните страници“ на най-големите глупости и простотии в българската литература. В 13 елегии Марковски се е опитал да оправдае тогавашната съветска некадърност и немарливост.
Истината за аварията в Чернобилската АЕЦ на 26 април 1986 г., бе скрита от българския народ.
Това става по нареждане на Тодор Живков и неговото политическо обкръжение. Бащата на Сергей Станишев е един от тези тогавашни „лидери“ на БКП, които мълчат позорно. Мълчат и партийните секретари на БКП – някои от тях по-късно маскирали се като „демократи“. Мълчаха генералите, министрите и депутатите. Защото мразеха българския народ и обичаха само своята „любима партия“ и още повече Съветския съюз. Позорно мълчаха и медиите. Така милиони българи бяха изложени на въздействието на радиационния облак, който премина над България.
С големия актьор Георги Мамалев, мой съкварталец и стар приятел още отпреди демокрацията, разговарям в репетиционната зала на Народния театър. Откраднал съм от времето му за почивка преди следващата сцена на Шекспировата драма Ричард
Първо монографично изследване за живота, творчеството и идеите на проф.д-р Константин Гълъбов. Идеята за „родното“ и „европейското“ в българската култура.
