ЙОРДАН ВАСИЛЕВ
Йордан Василев е известен литературен историк и критик, политик, един от основателите на СДС, първи главен редактор на в.“Демокрация“. Съпруг на писателката Блага Димитрова – вицепрезидент на България. Преди да издаде своята последна засега книга „Това се случи пред очите ми“ той публикува кратък откъс от нея във в.“Демокрация“.
ЛУСТРАЦИЯТА
В подготвяния от правителството Закон за администрацията в началото на ноември 1998 г. за първи път се съдържаха т.нар. „лустрационни“ текстове. В пресата се появиха сведения, че Петър Стоянов не е съгласен с тях. Това внесе объркване, помня го много добре, в средите на СДС. Никой не се съмняваше в отношението на Петър Стоянов към бившите комунисти, но да си призная аз също бях много учуден – какво се случваше?
Президентът е един от първите в държавата, който си дава ясна сметка за дълбоките процеси, които текат под повърхността. На повърхността всичко беше ясно и даже празнично: в България се въвеждаха правилата на свободната пазарна икономика, което всички десни избиратели искаха, чрез приватизацията лошо управляваната държавна собственост трябваше да премине в ръцете на нови и далеч по-отговорни частни стопани.
ГОЛЕМИЯТ ВЪПРОС, КОЙТО ТОГАВА НИКОЙ НЕ ЗАДАДЕ ОБАЧЕ БЕ В ЧИЙ ИНТЕРЕС СЕ ПРАВИ ТОВА.
Впрочем, задаването на такъв въпрос към онзи момент би било неприлично – та нали в България току-що бе свалено омразното правителство на БСП и страната се управляваше от спечелилият не само парламентарно мнозинство, но и народната любов Съюз на демократичните сили начело с Иван Костов.
Към онзи момент обаче президентът е бил сериозно обезпокоен от начина, по който се прави приватизацията.
На широката публика ловко бе поднесена тезата, че нашият президент „спира“ лустрацията и това се повтаря и до ден-днешен от кръга около Костов като източник на всички по-сетнешни беди. Източникът на основната беда обаче, както става ясно днес, е
начинът, по който лидерът на СДС Иван Костов тогава прави приватизацията. А „Законът за лустрацията“ всъщност се оказва, че е „пуснат“ от президента.
От текстовете му става ясно, че в България никога не е бил приеман Закон за лустрацията. „Лустрацията“ е събрана в един-единствен параграф 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за администрацията – самият закон съдържа огромно количество текстове (99 члена), а лустрационните заемат нищожно място. Също така става ясно, че тези текстове не могат да „лустрират“ никого и нищо. Те забраняват заемането на „ръководни длъжности“ в администрацията, но кои са ръководните длъжности не се казва. Не се казва също кои са „ръководните длъжности“ в „политическия и административен апарат на БКП“. Текстовете са направени сякаш нарочно така, че да бъдат отменени от Конституционния съд, който точно това и прави – отменя ги със свое решение, публикувано в „Държавен вестник“, бр. 8 от 1999 г. Тук е мястото да отбележа, че по онова време Конституционният съд беше почти изцяло доминиран от хора, които в никакъв случай не бяха враждебно настроени към синята идея и синьото правителство. Точно обратното.
ДЕКОМУНИЗАЦИЯ ЧРЕЗ ПРИВАТИЗАЦИЯ
... Въпросът за декомунизацията на България ще се реши според Стоянов от приватизацията. В интервю за в. „Демокрация“ от 4 ноември 1998 г. той казва:
„Не мисля, че този закон ще отстрани от висшата администрация висшите ръководители на БКП, защото съм убеден, че те много отдавна стоят някъде встрани и умират от смях заради нашата неспособност, неспособността на некомунистическите сили да им поискаме сметка веднага след падането на комунистическия режим и, което е още по-важно – да предотвратим изтичането на милиардите от България, които са печелени с труда на българския народ“.
... Стоянов почти не пропуска случай да заяви тази своя позиция. Но много малко журналисти и наблюдатели схващат, че това е същностна разлика между него и Иван Костов оттогава, та досега.
... Петър Стоянов подписва указа (Указ № 388 от 4 ноември 1998 г. – ДВ, бр. 130 от 05.11.1998 г.) и законът влиза в сила (Костов действително лъже, когато на 25 февруари 2004 г. твърди, че „досиетата и лустрацията бяха спрени и обезсилени от президента Стоянов“ – в. „24 часа“, 26.02.2004 г.). Стоянов не е „спирал“ лустрацията – отменя я по-късно Конституционният съд, но
Стоянов не успява в по-важното – не успява да обърне вниманието на своите, че приватизацията работи застрашително срещу СДС.
В разговора с мен ми каза, че накрая загубил нерви и заявил, че седесари дават на комунистите предприятия за милиарди срещу дребни комисиони и рушвети.
ЛУСТРАЦИЯТА – ИЗМИВАНЕ НА РЪЦЕТЕ, А ПРИВАТИЗАЦИЯТА – В ПОЛЗА НА КОМУНИСТИТЕ
Петър Стоянов в интервю за книгата „Гласовете на прехода: Консерваторите“ (2012 г.) дадено през 2010 година разказва:
Законът за лустрацията беше съвършено измиване на ръцете. ... Дълбокото ми убеждение е, че текстът на закона беше направен така, че да не действа. По тази причина бе отменен и от Конституционния съд, като не забравяме, че мнозинството в Конституционния съд бяха хора, които в никакъв случай не могат да бъдат наречени комунисти и врагове на СДС. Всъщност и Законът за досиетата, и текстът за лустрацията в Закона за администрацията бяха част от антикомунистическата фасада, зад която трябваше да се разиграе най-важният акт от новата история на България изобщо – приватизацията. Иначе и двата закона нямаха за цел да произведат каквото и да било действие. Тогава всъщност настъпи моят разрив с ръководството на СДС – защото поисках среща с парламентарната група на партията. Основната ми теза беше: не Законът за лустрацията в този вид ще промени България. Той е обида за всички истински антикомунисти. Приватизацията е това, което ще промени посоката на страната. Вие правите приватизация, при която давате икономическите активи на висшата номенклатура на БКП и ДС, а ми говорите за лустрация. Само хвърляте прах в очите на истинските антикомунисти. Това беше основата на моето изказване, не зная дали е останало в архивите, но го помнят всички депутати от онова време...
... Направихме приватизацията така, както би я направил Луканов ако беше жив.
Само, че ако я беше направил Луканов, народът щеше да излезе отново на улицата. Но този път хората бяха съвършено объркани, защото приватизацията я правеха тези, които ходеха със сини ленти на главата и викаха „долу БКП”.
На практика приватизацията укрепи икономическите, политическите и медийните позиции на бившата номенклатура и на сценаристите на прехода.
След приватизацията ние съвсем естествено загубихме изборите, защото бяхме загубили икономическата битка – дадохме икономическите активи в ръцете на нашите политически противници. След това загубихме и политическата битка – най-напред парламентарните избори през 2001 г., след туй последва и ударът върху СДС със създаването на ДСБ. Длъжен съм да кажа всичко това, за да не загубим и третата, последната битка – битката за историята."