Тази статия е писана в началото на месец март т.г.а. Оттогава изтече много политическа вода. Защо ли си мисля, обаче, че е актуална и днес? Чети в „Демокрация“, бр.7.
ПРОТЕСТИТЕ И ПОЛИТИЧЕСКАТА КЛАСА
Александър Йорданов
За комунистите преходът имаше един единствен смисъл – тяхното да не се загуби. И то не само да не се загуби, но и да се умножи. Децата и внуците на тези, които в миналото пълнеха главите на народа с глупостите за световно равенство и справедливост, станаха първите несправедливи капиталисти и неравни с останалите български граждани. Неравни, защото днес почти цялата собственост в държавата е тяхна. Народът им слугува, като работи в техните фирми. Слугуват им и политическите партии на прехода. Защото, за да имаш партия и да участваш в политиката, трябва да имаш пари. А парите са у тези, за които е и поговорката: където е текло, пак тече. И не само тече, а направо прелива.
Първо монографично изследване за живота, творчеството и идеите на проф.д-р Константин Гълъбов. Идеята за „родното“ и „европейското“ в българската култура.
