Тази статия е писана в началото на месец март т.г.а. Оттогава изтече много политическа вода. Защо ли си мисля, обаче, че е актуална и днес? Чети в „Демокрация“, бр.7.
ПРОТЕСТИТЕ И ПОЛИТИЧЕСКАТА КЛАСА
Александър Йорданов
За комунистите преходът имаше един единствен смисъл – тяхното да не се загуби. И то не само да не се загуби, но и да се умножи. Децата и внуците на тези, които в миналото пълнеха главите на народа с глупостите за световно равенство и справедливост, станаха първите несправедливи капиталисти и неравни с останалите български граждани. Неравни, защото днес почти цялата собственост в държавата е тяхна. Народът им слугува, като работи в техните фирми. Слугуват им и политическите партии на прехода. Защото, за да имаш партия и да участваш в политиката, трябва да имаш пари. А парите са у тези, за които е и поговорката: където е текло, пак тече. И не само тече, а направо прелива.
БСП участва в прехода заедно с много свои производни – и политически лица и партии. Куцокрака наглед, тя крачи смело и стабилно благодарение на своите политически патерици. Сред патериците дори съществува конкуренция, коя да подкрепи тялото на столетницата по-добре. Партиите патерици, които се изредиха през прехода, бяха много и различни. Има патерици постоянни, както и патерици – временни. Днес гражданите протестират срещу „политическата класа на прехода“. На гърба си те са изпитали несправедливостта на промяната. Тъжно е, когато едва днес разбираме, че политици от средите на демократични партии са обслужили интересите на лица и структури свързани с бившата комунистическа партия. И затова хората не възприемат прехода като такъв. Защото от най-далечната паланка до центъра на столицата те виждат, че собствеността и парите са в ръцете на същите фамилии, които формираха номенклатурата на държавата и преди 10 ноември 1989 година.
Но ако протестиращите разсеят своите искания и гняв в различни посоки, а не го съсредоточат срещу „столетницата“, това ще означава, че макар и да протестират, нищо не са разбрали от прехода. И протестите им ще бъдат на грешен адрес. Ако днешната „улична революция“, както я наричат някои политолози и социолози, не прерасне в протест срещу диригентската роля на БСП и лица и структури от бившата ДС, тя няма нищо да постигне. Ще заобиколи основният въпрос. Тезата, че всички са „виновни“ е дотолкова вярна, доколкото може да се твърди, че всички, които я издигат са „невинни“. Проблемът е, че невинни няма. България проспа най-важното - морала на прехода, и от този балкански сън е трудно да се събуди дори и когато протестиращите скандират „Българи юнаци“.
Днес протестиращите атакуват цялата политическа класа на прехода. Тя пък отговаря с това, което отлично умее – изкуството на оцеляването. Някои от ходовете ѝ изглеждат елементарни, други направо смешни. Елементарен бе ходът на лидера на БСП с твърдението, че няма да бъде следващия български премиер, защото меракът му е „правителствения хор“ да надува платната на БСП. Смешен е ходът и на Иван Костов, който умираше от мерак за „програмен експертен кабинет“. Смешен, защото знае, че при такъв кабинет всеки може да пие без да плаща. Партии като ДПС и „Атака“ са далеч по-откровени. Първата не скрива амбицията си отново да яхне властта. „Атака“ обещава всичко, защото не може да осигури нищо. ГЕРБ са в позицията да поемат вината на всички. РЗС хвърка като муха след магарешка опашка. Голямата атракция е „България на гражданите“, която е на път да открие, че в партията не са останали граждани. СДС и част от „старите буржоазни партии“ се опитват да хвърлят спасителен пояс, но улицата е толкова завладяна от самата себе си, че все още не мисли за спасение.
Протестиращите скандират името на Васил Левски - единственият „свободен българин“ в тъмното време на робството. Но необходим днес е и Стойко Владиславов, който преписва Паисиевата история, пише и други книжици, и с тях отваря очите на българите вътре в страната. И може би затова отец Софроний е светец, а Левски ще остане в историята ни с планове и идеи, които и до днес не са се сбъднали. Като идеята за „чиста и свята република“. А „тезата“ му, че трябва да си кажем кривиците, за да продължим „заедно“, изобщо не се вписва в основното послание на протестите – всички са маскари.
