По следите на една стенограма

            От няколко дни в социалната мрежа на Фейсбук се коментира една стенограма. Пръв за нея заговори режисьорът Евгений Михайлов. След това заваляха мнения,оценки. Стенограмата бе публикувана в сайта „Фактор“. Като един от участниците в събитието, което отразява стенограмата, твърдя, че тя е достоверна, че това са думите, които и аз и останалите участници в това заседание на СДС сме казали тогава, в началото на 1997 г. Стенограмата носи дата 14 януари 1997 г. Тук ще предам накратко нейното съдържание и изразените в нея мнения и позиции. Те са важни с оглед на процеси и събития, които настъпиха след това в политическото битие, както на СДС, така и на България.

Заседанието на НКС на СДС се проведе в момент, в който София и страната бяха заляти от милионен протест срещу правителството на БСП с премиер Жан Виденов довело България до икономическа катастрофа. В навечерието на новата 1997 г., на 28 декември 1996, на извънредно заседание, 37-то Народно събрание прие оставката на правителството на Жан Виденов. На 3 януари 1997 г. парламентът, в който мнозинство имаше БСП, отложи гласуването на предложената от СДС "Декларация за национално спасение". Това бе повод да започнем бойкот на парламента. На 8 януари 1997 г. парламентарната група на Демократичната левица номинира за премиер в оставащия двегодишен парламентарен мандат Николай Добрев – министър на вътрешните работи в кабинета в оставка на Жан Виденов. На 10 януари 1997 г. президентът д-р Желю Желев (чийто мандат изтичаше на 21 януари 1997 г.) отказва да даде на Българската социалистическа партия (БСП) мандат за съставяне на ново правителство, макар че бе задължен по Конституция. Ние заговорихме за национална политическа стачка, някои от нас призоваха към гражданско неподчинение и организирахме протестно шествие срещу Народното събрание. Полицията и вътрешните войски атакуваха гражданите и имаше десетки ранени. Между тях и народни представители от СДС.