Сряда, 11 Декември 2013 20:05
Александър Йорданов
Политика -
Размисли
 Вестта, че си е отишла Мария Желева,
съпруга на президента д-р Желю Желев,
ме свари в мрачно настроение.
Следях събитията в Украйна и мислех за волята на хората,
които искат да вземат в свои ръце съдбата си.
И тъжната вест не можеше да не върне в съзнанието ми
спомени и за началото на българската демокрация.
продължава>
Четвъртък, 31 Октомври 2013 12:18
Александър Йорданов
Политика -
Размисли
 Убеден съм, че някой ден, безпристрастно и логично историците ще анализират всичко, което се случи в периода 1989-1991 г. И създаването на опозицията, и нейният първи изпит, и опитите тя да бъде разбита, и действията на тайните служби, и развихрянето на национализма, и същността на теорията за „мирен преход“, и победата, и всичко, което стана част от нашия живот, съдба и същност на времето ни.
Оттук нататък ще бъде по-трудно.Защото това, което наричаме смяна на системата, тепърва предстои.Ние ще започнем – други ще продължат. Но е важно още днес да освободим общественото съзнание от комунистическите брътвежи, от двуличието. И да не позволим на мамините синчета да унищожат блясъка на морала в съдържанието на една политическа победа. Девизът „ВРЕМЕТО Е НАШЕ“ не трябва да бъде опошлен до познатото: „СЕГА Е ВРЕМЕТО НА НАШИТЕ“. В демократична държава, която ще постави над всичко ЦЕННОСТИТЕ НА ДЕМОКРАЦИЯТА, не може да има НАШИ и ВАШИ.
И днес, когато прогнозите за бъдещото правителство владеят съзнанието на всички, трябва да се напомни: ДЕМОКРАЦИЯТА СЕ РАЗПРОСТИРА СПОРЕД МОРАЛА НА ХОРАТА. Затова и тя трябва да бъде с открито лице, с честни очи. Лесно е да се каже, трудно е да се постигне. Но трябва. Ако сме хора. Животът е по-сложен и по-прозорлив от политиците. Той ще сложи всеки на мястото му. Речено – сторено!
В. Век21, бр.43/82/ от 23.10.1991 г.
|
Неделя, 27 Октомври 2013 14:34
Александър Йорданов
Политика -
Размисли
 В България, където синдромът „къса памет“ дълбоко е поразил политическите лидери и където заветното депутатско място накара да се раздвижат дори старчески жили, е необходимо някои неща да се повтарят и потретват. Преди месец във вестник „Век 21“ писах, че „ИЗБОРИТЕ СА ЕДНО ИЗПИТАНИЕ ЗА МОРАЛА НА НАЦИЯТА“. И че всичко, което се прояви в предизборната ситуация ще се изроди в жестока гримаса след тях. А това предизборно лице бе белязано с демагогия, лъжа, коварство, с голи обещания. Днес всичко това е вече следизборен факт.
Но ДЕМОКРАЦИЯТА Е ПРОЦЕС, КОЙТО НИТО ЗАПОЧВА НИТО СВЪРШВА С ИЗБОРИТЕ. И изпитанието за морала на нацията ще продължи. Доказват го дните, които преживяваме, доказват го питащите очи на хората по улиците и площадите, доказват го дориэ и политическите лидери, които търсят синоними, за да си обяснят истината.
продължава>
Сряда, 11 Септември 2013 07:56
Александър Йорданов
Политика -
Размисли
 Омразата към Америка! Милиони нещастни човешки същества мразят Америка – нейната свобода, демокрация, богатства, капитали, банки, технологии, политика, армия и дори нейният „Макдоналдс“. Мразят „американската мечта“, защото не могат да намерят нито своята цел, нито своя път в живота. Всякакви левичарски, националистически, религиозни или безбожни доктрини съществуват върху почвата на антиамериканизма. И от десетилетия доказват своето интелектуално и духовно скудоумие. Европа, която само за един век роди най-антихуманните доктрини в историята на човечеството – фашизма и комунизма, успя да разпали и две световни войни. В трагедията на тези антихуманни европейски „постижения“ на цивилизацията загинаха десетки милиони, вярващи в Бога и обичащи живота, човешки същества. Америка помогна на Европа да преболедува фашизма и комунизма. Но метастазите на тези ракови заболявания все още съществуват върху европейското ни тяло.
Омразата към Америка! Това е оправданието на неосъществения човек в съвременния свят. Антиамериканизмът е последното убежище и на умиращата комунистическа доктрина.
На 11 септември 2001 г. антиамериканизмът нападна Америка. Но тя оцеля и продължава напред, защото стремежът на човешкия дух към ценностите на свободата и демокрацията , към „американските ценности“, е неунищожим. Поклон пред жертвите на страшната трагедия!
|
Това са думи на Илия Минев! На този ден преди четиринадесет години
