Надежда Александрова
Тази година се навършват 130 години от рождението и 50 от смъртта на литературния критик Владимир Василев, както и 70 години от замлъкването на неговото сп.”Златорог”(1920-1943).
Владимир Василев e една от най-ярките творчески личности на България, литературен критик – истински законодател в националната литература. Във времето на комунизма той е отричан и заклеймяван като идеен враг, а написаното от него тенденциозно се премълчава. Особено в първите години след 9-ти септември 1944 г. писането срещу Василев има характер на най-злостни доноси и дава „паспорт“ за кариера в литературата и науката. Единственият успокоителен факт, е че писалите срещу Василев през тези години са доказани литературни некадърници. Когато Блага Димитрова и Йордан Василев го включиха в своята биографична книга за Елисавета Багряна, още с появата си тя предизвика огромен скандал и беше заклеймена в редакционни статии на водещите партийни и литературни издания.
ПЪРВАТА КНИГА И ПОГРЕБЕНИЕТО
Приживе Владимир Василев няма издадена книга. Написаното от него е съхранено на страниците на списанията „Златорог”, „Мисъл” и „Демократически преглед”. Едва през 1992 г., в навечерието на предстоящата тогава 110 годишнина от рождението му, се появи подготвеното по-рано издание „Студии, статии, полемики”, което съдържа неговите основни текстове, подбрани и редактирани от Александър Йорданов, Светла Гюрова, Тончо Жечев и Шели Барух. Това фактически е неговата първа книга. На погребението Василев присъстват не повече от десетина души. И няма кой да произнесе дори слово. Страхът и съобразяването със силните на деня, създават ситуация, за която през 1992 г. Тончо Жечев ще напише:
И сега като си спомня, преживявам един от най-големите срамове в живота си…Ако не друго, то поне можеше един от нас да прикани съвременниците да се изчервят за дивите нрави в тая страна, които бяха направили така, че един от първенците ѝ да си отиде като престъпник…”
|
ЖИВОТОПИСНА БЕЛЕЖКА
В предсмъртното си завещание Пейо Яворов поверява на Василев грижата за творчеството си. |
Владимир Василев e роден на 4 ноември 1883 година в Бургас. Баща му Васил Матеев, родом от Жеравна, е съдия и читалищен деятел, син на известния книжовник Сава Филаретов. Бъдещият литературен критик учи в Бургас, Сливен и София, където през 1900 г. завършва класическия отдел на Първа мъжка гимназия. От тази година датират и първите му литературни изяви в сп. „Светлина”. Учи славянска филология в СУ „Св.Кл.Охридски“, но се дипломира като юрист и дълги години работи като съдия в Радомир, Плевен, Пловдив, Сливен и София. Като студент през 1904 г. отпечатва в сп.“Българска сбирка” статията си „Иван Вазов по страниците на сп. „Мисъл”. С нея привлича вниманието на д-р Кр.Кръстев, П.П.Славейков, П.Ю.Тодоров и П.К.Яворов. Въпреки демонстративно изразените в статията му симпатии към критикувания и отричан от тях Вазов, поради добре аргументираната критика и категоричната авторска позиция, Василев е приет радушно за сътрудник на критикуваното от него списание. Самостоятелност и решителност в отстояването на собствено мнение и естетически критерии, полемичен дар и хъс, са сред най-важните качества на критика. И не случайно успява да наложи присъствието си сред такива критически авторитети като д-р Кр.Кръстев, П.П.Славейков, Иван Шишманов, Михаил Арнаудов, Божан Ангелов, Боян Пенев. Сътр
ЗА НЕПРЕХОДНОТО
Написаното от Владимир Василев на страниците на редактираното от него най-стойностно литературно списание „Златорог”, представлява своеобразна история на новата ни литература. То е свидетелство за градивните усилия на най-талантливите представители на изкуството и литературата ни, и на най-смислената и талантлива част от българската интелигенция в следвоенното време на недоимък и социална конфронтация. Открояват се текстове като „От пет години насам“, „От 1920 до днес“, „Мотиви из нашата любовна лирика“, както и откривателските студии за Лилиев, Йовков, Багряна и др. Но несъмнено най-голяма слава му донасят неговите полемични статии и студии, в които громи посредствеността в литературата и идеологическите безсмислици на лявата литература и естетика – „Пантеисти и маниаци“, „Между сектанство и демагогия“, „Хулиганството в литературата ни“, „Именно, на ясни позиции“, „Бараж от литературни формули“. 
|
Владимир Василев: "Създадоха се, първите години след революцията в Русия, партийни поети и тъй наречените „агитки“(агитационни стихове).Твърде скоро обаче се видя стойността на тая поезия на партийните лозунги и политическото злободневие. Тя стана просто излишна." "Предпочитам един поет, който пее за съвсем свои интимни неща, но е искрен – пред един социален поет, който изпълнява една готова социално-идейна партитура. |
Защо, след като с перото си е утвърдил това, което днес е българската литературна класика, е така ненавиждан от неколцина овластени литератори и цялата комунистическа върхушка? Отговорът дава Тончо Жечев:
„Който може да се ориентира между редовете, който разбира междутекстовите връзки в историята на нашата литература, той едва ли ще се изненада, че се е образувал някакъв мълчалив заговор от крайно десния до крайно левия фронт у нас срещу делото на „Златорог” и Вл.Василев, за неговото премълчаване, неиздаване. Всичко у него някак просто и естествено е настроено на вълната на отрицанието на бездарието, на идеологическата превзетост в изкуството, на графоманията, на литературната маниащина. В неговото осветление помръкват много изкуствени слънца, фалшиви кумири в най-новата ни литература. В това бранно поле на честолюбието и славата той се оказва сам воин…
Днес, когато ни залива море от посредствена литература и литературната графомания е взела заплашителни размери, името и делото на Владимир Василев е мъдро напомняне за вечно актуалната необходимост да се отсяват истинските от фалшивите, макар и медийно лансирани, литературни стойности.
