Хаджи Бойко Бочев
Става дума за литературната кражба по времето на соца. Така например романанът „Време разделно“ не е написан от Антон Дончев. И младите днес трябва да знаят това. Романът „Време разделно“ е написан от голямата българска писателка Фани Попова – Мутафова. Достатъчно е да сравним една страница от него с други нейни произведения, а после с някои от произведенията на другаря академик Дончев и истината ще блесне.Фани Попова – Мутафова често идваше при баба ми Веса Паспалеева (те бяха комшийки и приятелки) и плачеше за ограбената си творба! Нарочена за „великобългарска шовинистка и помагачка на третия райх“, тя бива хвърлена в затвора. Малко преди това е дала за печат романа си „Време разделно“ на редакторчето Антон Дончев да го издаде. Е, издал го е „юнакът“ – но от негово име! Също като другаря Михаил Шолохов с романа „Тихият Дон“! Руснаците поне имаха доблестта да признаят това плагиатство. Тук това едва ли ще се случи дори синът на Фани Попова да покаже оригинални ръкописи.
Сещам се и за другарката Леда Геова Милева и нейното култово стихотворение „Зайченцето бяло“. Безспорно това е едно от най-хубавите детски стихотворения в българската поезия за всички времена. Нима има детенце да не си го е тананикало? Но защо не се сещам за някое друго произведение на Леда Милева? Ще ви отговоря и на това: по същата причина – защото „Зайченцето бяло“ не го е писала тя!
Ето оригиналното стихотворение, писано от Веса Паспалеева през 1934 г. (Малко преди да си отиде Леда Милева сама сподели, че е „написала“ „Зайченцето бяло“ през 1940 г.)
ГЪБАРЧЕ
Зайченцето бяло
гъбички набрало
в близката горица
за своите дечица.
Вече се стъмнило,
слънцето се скрило.
Зайчето разбрало,
че е закъсняло.
Седнало да плаче
горкото юначе.
Що на Бог не каже,
път да му покаже? . . .
Веса Паспалеева, 1934 г. (псевдоним Авелин).
И непредубеден човек, ако сравни двете стихотворения ще разбере кой от кого е плагиатствал. Още повече, че Веса Паспалеева си служи прекалено често с умалителни, за което е критикувана при обсъждания на детската литература в Писателския съюз лично от другарката Леда Милева! С една дума – „Ну заяц, погоди!“ . . . Някога Асен Босев имаше такъв стих: "Пионер намерил кесия, а Ленин му шепне - "Върни я". Днес ние трябва да изкрещим и да изобличим и литературните престъпления по време на комунистическия режим.