Доц. Божидар Велев
Комунистическо общество никъде не беше построено. Много комунистически режими се изредиха в историята и ще бъдат запомнени с насилието, престъпленията срещу човека и промиването на мозъци. Сляпата история пожела първа да бъде поразена от комунизма великата руска страна. Русия, която е дала на света гениални мислители, писатели и поети, композитори и художници, беше насилствено превърната в Съветски съюз, строящ социализъм и комунизъм. За целта бяха смачкани съдбите на много народи и се прекрояваха дори географски карти.
В резултат, този разноцветен конгломерат, съдържащ развити преди това европейски нации (Литва, Латвия, Естония) и изостанали азиатски чергарски народности, просъществува почти през целия XX век. За това време болшевишката власт разпали братоубийствена гражданска война, изби по зверски начин царското семейство като непожали дори петте им деца, унищожи планомерно всички партии, прогони от родината елита на Русия, отне живота на милиони човешки същества –при насилствената колективизация на селото, при Голямата чистка в края на 30-те години. През 1940 г. разстреля 20 хиляди полски военнопленници в Катинската гора, а малко по-късно влезе в смъртен бой с бившия си съюзник Хитлер, с когото заедно проектираха и осъществиха Втората световна война.
Завидно се „постараха“ в строителството на „комунизма“ през ХХ век и някои други комунистически режими. Колко са избити в Китай от режима на Мао дзе Дун е трудно да се каже, затова пък съседът им Пол Пот за две години изби 2 милиона в Камбоджа - една четвърт от населението на страната. А в КНДР, а в Куба? Стотици жители на ГДР бяха застреляни при опит да избягат на запад.
Освен убийствата и мачкането на човешките съдби, комунистическите диктатури ще се запомнят и с други чудовищни деяни. Например в Албания умопобърканият Енвер Ходжа е принуждавал населението с робски труд да изгради стотици хиляди бункери и тунели (говори се за 800 000) подготвяйки се за бъдеща война с империалистите! В Куба не разрешаваха на хората да притежават телевизори и мобилни телефони, а в Северна Корея изпращаха в лагери, само защото хората не са плакали достатъчно за смъртта на Великият вожд. В лагери интернираха дори спортисти само защото са загубили срещу свои колеги от „империалистически“ държави. В „социалистическия лагер” в Европа станахме свидетели на монтирани процеси и концентрационни лагери.
В световен мащаб жертвите на комунизма през XX век достигат 100 милиона души.
От тях 65 милиона се падат на Китай, 20 милиона на СССР, по 2 милиона на КНДР и Камбоджа, по 1 милион във Виетнам и Източна Европа и т.н.
Болшевиките са планирали и други чудовищни неща като военизирането на работниците , а също и обобществяване на жените, защото бракът е „буржоазна отживелица“ . За щастие идеята за „общите“ жени не се реализира.
Лоша шега на комунистическите режими изигра тяхната страшна бюрокрация. И така след години излязоха наяве много компрометиращи материали, като например фотографиите на братските ръкостискания на Сталин и Молотов с „хитлериста“ Рибентроп при подписването на двата договора с фашистка Германия – за ненападение и за дружбата и границите. Също така и подписаната от Сталин заповед за избиването на полските военнопленници, която едва президентът Борис Елцин има доблестта да извади на бял свят..
Платените клакьори на комунистическата пропаганда многократно са се опитвали да разграничат „кристално чистата комунистическа идея“ от нейните вулгарни интерпретации по света, наричайки ги: Сталинов комунизъм, азиатски комунизъм, тоталитарни диктатури, ултра левичарство и прочее. Но защо поне на едно единствено място не се реализира истинският, „добричкият“ комунизъм? Как пък всички комунистически вождове по света се оказаха убийци и шизофреници? КОГАТО ИЗКЛЮЧЕНИЯТА СА 100%, ТЕ СЕ ПРЕВРЪЩАТ В ПРАВИЛО.
Един от основните белези на комунистическата система беше патологичната мания за секретност.
Непрекъснато се внушаваше, че врагът ни дебне на всяка крачка. Цели градове и области в СССР са засекретени (закрити) за посещение. На работещите там се забранява да имат кореспонденция и връзки с чужбина, даже и с „демократичните” страни. Тотална цензура цареше и при публикуването на всякакъв вид литература – научни трудове, дисертации и др. Чужденците в СССР пътуват до друг град само със специално разрешение от прочутия орган ОВИР. Изключено е някой да получава вестници и списания от капиталистически страни. За разлика от САЩ, бяха засекретени всички космически изстрелвания и полети. И какво ли не още!
Всеизвестни са поразителните сходства на двете най-уродливи политически чудовища на XX век – комунизма и фашизма.
Обществените им структури са идентични – велик вожд и узаконено доминираща единствена партия. Двете системи бяха братя по оръжие и не случайно разпалиха Втората световна война (азиатският хитрец Сталин, обаче, нападна Полша 17 дни по-късно след като на 1.ІX.1939г. това направи Германия!) Теоретици твърдят, че комунизма бил икономическа категория, а фашизмът – политическа. Въпрос на терминология! В действителност и двете системи действат по аналогичен начин, с малки нюанси. Ленин и Сталин са унищожили и прогонили всички по-богати хора от Русия (а по-късно – и средната класа), защото са подготвяли общество от бедняци за бъдещият комунистически строй. Най-старателно са заграбили богатствата им. Хитлер не е унищожил богатите барони, фонове и фабриканти, а само ги е доял яко, превръщайки по този начин Германия в свръхвъоръжена агресивна държава. Изглежда е бил по-далновиден от събрата си Сталин, защото е използвал не само съществуващите блага на богатите, но и това, което са продължили да създават (мощни металургични и химически концерни и т.н). И защо да се убива кокошката, която снася златни яйца? Да унищожава хора и цели народности, за Хитлер не е представлявало проблем, но статистиката показва, че той е унищожавал предимно чужди граждани - евреи, поляци и т.н., докато другарят Сталин е ликвидирал съветските граждани. Коренни различия между двете системи няма.
Комунизмът и фашизмът са двуяйчни близнаци, само че първият се е оказал много по-устойчив във времето. А Сталин, Хитлер и Мусолини са просто усърдни, но не чак толкова умни ученици, на идеолога Владимир Илич Ленин. Исторически са паралелите: НКВД(КГБ) – Гестапо, съпартийци – „партайгеносе“, вожд –фюрер, а също и идентичните съдебни (т.е. антисъдебни) системи, всенародните манифестации и паради, лагерите на смъртта, безпрецедентният култ към вождовете.
И все пак, остава открит въпросът защо след като всичко това е известно, продължават да намират почва комунистически, неокомунистически и сродни на тях идеи. В бившите социалистически страни бившите комунистически величия или техните наследници (вече и внуци), продължават да упражняват икономическата си власт, която използват, както за лично благоденствие, така и за поддържане на идеологическия огън.
Една от главните сили на комунистическите режими беше, че те първо действаха, а после обвиняваха.
При демокрацията има дискусии, гласуване и референдуми. Съдебните процеси се осветяват от медиите. А по времето на комунизма ето какво четем във вестниците: „Вчера Върховният съд осъди на смърт предателя на народа еди-кой си. Присъдата е изпълнена.” Но хаосът на „демократичния преход по нашенски” създадоха у мнозина чувството на носталгия по миналите дни. Тъй като паметта понякога е къса, постепенно се забравят и лагерите на смъртта, и повсеместния тормоз и промиване на мозъците, и дефицитът на елементарни стоки на пазара, и много други неща.
Виден комунистически деец споделя:
„Всъщност ние бяхме сравнително добре през последните години преди 10-ти ноември благодарение на четири причини. Първата беше реекспорта на съветски нефтени продукти (само сменяхме табличките на вагоните!) в западни страни. Втората и третата – нелегалният трафик на оръжия и наркотици по всички краища на света. И накрая – лекомислено натрупания дълг от 12 милиарда долара.“
Но какво стабилно и дългосрочно развитие може да има при тези четири фактора на благополучие?
