Петер Юхас е един от най-изявените световни българисти. Роден е през 1930 г. в село Комади в Голямата унгарска пуста. Завършил е българска филология в Софийския университет. Превел е повече от 40 тома българска литература. Автор е на над 400 статии и научни съобщения. Съставител и редактор е на девет антологии с наша поезия и проза, издадени в Унгария.
Позволявам си да започна нашия разговор с един „нестандартен“ въпрос: българките или унгарките харесваш повече?
Унгарките засега се обличат по-добре от българките, но българките пък се… събличат по-добре! И според мен са по-хубави от унгарките. По-пламенни, по-всеотдайни. Унгарките в сравнение с тях са по-северни, по-студени. На всичко отгоре българките са по-морални от унгарките…
Нима?...
Първата ми съпруга бе българка и продължавам да обичам България.
Не те разбрах съвсем добре за съблечените унгарки и българки…
Ако сравниш жените от улица „Ваци” с жените от улица „Леге”, ще забележиш, че унгарките са по-хубави. Но сравниш ли българките и унгарките на Слънчев бряг или на Балатон - българките са по-хубави. Въпреки че животът е по-тежък в България и по-бързо изхабява . Унгарката и на 60-70 години иска да изглежда като на 30. Макар и изтерзани повече от живота българките са по-добри домакини. Нито една унгарка не може да направи такива туршии, такива компоти. В Унгария във всеки ресторант готвят по-добре, отколкото това го прави унгарската домакиня. В България е точно обратното.
И все пак къде се чувстваш по-добре?
От шестдесет години живея в принудителна любов с България. Чувствам се като онзи унгарски юнак, който по време на турското нашествие скръстил мишци с един чалмалия и почнал да вика: „Хванах турчин, не ме пуска!” В Унгария вече се чувствам без корени, като риба на сухо. Приятелите ми унгарци, с които съм работил в издателствата, са покойници. Нашето поколение сега е като картофите: цъфти, но най-ценното е под земята… Напоследък обаче, дойда ли в България, усещам, че истинските българи май са останали само в разказите на Йовков. Ако бях по-млад, щях да напиша книга със заглавие „България, която вече я няма”.
Каква беше онази България, която ти липсва?
Друга беше тази България, в която дойдох преди 60 години. Никой не заключваше вратите, всеки имаше доверие в другия… Преди две години в едно малко балканско село направих глупост. Казах на един селянин, че след три дни ще дойда да купя агне от него. Купих агнето, което бе 18 кила. След като го одрах, се оказа 5 килограма. Човекът сипвал много сол във фуража на животните, за да пият много вода. Пет литра вода изтече, когато разрязах стомаха на агнето. Ако това се беше случило преди половин век, цялото село щеше да се подиграва с този човек. А сега го смятат за герой - надхитрил чужденец!...
В последните години ти неведнъж критикува неуредици в нашето висше образование.
Жалкото е, че тук незнаещите продължават да ръководят знаещите.Разликата с Унгария идва от това, че старата унгарска интелигенция бе доста по-многобройна от българската. И в Унгария след последната война болшевиците избиха не по-малко на брой образовани и културни хора, отколкото в България. Но докато в България почти не останаха такива, в Унгария голяма част от кадрите във всички редакции и университети продължиха да са от старата интелигенция. От освобождението си от турското иго като че България не е имала необходимото време и воля да създаде достатъчно широка национална интелигенция.
Ето че пак стигнахме до изясняващото всички неудачи робство…
Ако България не се беше освободила от турското иго, сега поне щях да разбера защо у вас ям турски домати. Но така не мога да си го обясня. Ходил съм няколко пъти в Анадола. Там всяка педя земя я поливат и събират по две реколти. Помпите от десетилетия си стоят по нивите и нито една не е открадната. Там не крадат дори и циганите, защото има не само полиция и закони, но и обикновените хора ще ги линчуват. Хубаво е, че циганите станаха роми, но лошото е, че и унгарците, и българите станаха цигани. Крадат, естествено, и унгарците, и българите, но докато циганите са средно около 5-10 процента от населението на нашите държави, процентът на престъпленията, извършвани от цигани, е повече от 80.
Но ти често обичаш да казваш, че си българин от унгарски произход…
При мен все пак българщината е „калемът”, а „дивият корен” е унгарецът. Унгарецът, когато му дойде до гуша, избухва, а българинът казва: „Преклонена глава сабя не сече.” Затова бе Унгарската революцията през 56-а година, а в България нищо подобно не се случи. Ако разгърнеш каквото съм писал през последните 60 години за България, ще разбереш, че съм унгарец. Аз описах цялата трагична съдба на българите в Македония. Но не се намери един унгарист българин, който да опише трагедията на унгарците в Трансилвания. Написах „Тюрко-българи и маджари”, когато в България бе забранено да се говори за тюркския корен на българите. В интерес на историческата истина написах „Кирил и Методий в Българската Моравия” и още десетки статии и литературни текстове.
Напоследък се бориш с тежка болест, но все така си весел…
Сигурно щях да съм отчаян, ако ракът ми се беше появил в по-младите години. Сега обаче съм на почтена възраст. Живял съм, любил съм, писал съм, пил съм. Ще продължавам до края си да се влюбвам, да пиша, да осъмвам на трапеза с приятели. С рак, без рак - ще продължавам! В онкологичния институт ми казаха: “Не се знае от коя част на тялото ти може да тръгне отново ракът.” Аз пък им казах: Все едно от къде и кога ще тръгне, вече няма да ме стигне, защото съм на 82. Аз по-рано ще стигна до края. Напук и на рака - ще продължа да живея!
Разговаря: Пламен АНАКИЕВ
