След като вчера прочетохме истината за продажбата на Нефтохим АД на „Лукойл“ е време днес да погледнем истината и за една друга, по-далечна, история публикува в бр.8 на в."Демокрация". Чети, читателю, чети:
ЗА СПАСЕНИТЕ ЕВРЕИ И ПОГУБЕНИТЕ СПАСИТЕЛИ
Цанко Живков
През Втората световна война хитлеристите бяха завладели почти цяла Европа и надъхани с чудовищна расова омраза срещу евреите, провеждаха поголовното им изтребление. В това ужасно време българинът Димитър Пешев, депутат от правителственото мнозинство и подпредседател на Народното събрание, научава, че негови избиратели-евреи от Кюстендил, заедно със семействата им, без знанието и съгласието на парламента, ще бъдат събрани и откарани с влакови композиции в неизвестна посока.
С няколко свои съмишленици той незабавно и енергично протестира пред министъра на вътрешните работи. След това 43 депутати превръщат протеста си в парламентарен. Надига се цялата ни културна и гражданска общественост, начело със софийския и пловдивския владици Стефан и Кирил. Възразяват творческите съюзи, адвокатите, учителите. Това дава основание и кураж на цар Борис ІІІ да отмени „временно“ депортирацията. За да не се състои тя за 50-те хиляди български евреи никога.
Как е било възможно да се случи това чудо?
В свои писания комунистите се опитаха да се самоизтъкнат, че са стояли начело на тази “антифашистка акция, завършила с пълен успех”, а с филма “Ешалоните” и да внушат, че Тодор Живков е спасителят на нашите евреи. Това са лъжи. Живков не е бил тогава в София.
Хана Аренд в книгата си „Айхман в Йерусалим. Доклад за баналността на злото” засяга отношението на българите към “еврейския проблем”. България, пише тя, повече от всяка друга балканска страна е имала основателни причини да бъде благодарна на нацистите, защото те значително увеличават нейната територия. „И въпреки това България не беше благодарна… Никой, доколкото аз знам – удивлява се Х. Аренд - не се е опитал да обясни поведението на българския народ, което е уникално за тоя пояс от смесени населения…”
Изложението на Д. Пешев до министър-председателя е подписано от още 42 депутати от правителственото мнозинство (една трета от 120-те членове на парламента), в това число и от проф. Александър Цанков и Тодор Кожухаров от крайната прохитлеристка десница. Пешев е отклонявал готовността и на представителите на опозицията Петко Стайнов, Никола Мушанов и др. да го подпишат, защото е държал акцията да бъде дело на проправителствените избраници в събранието.
Според италианският писател Габриеле Нисим, Пешев е „единственият политик в Европа, спасявал евреи”.
КОМУНИСТИЧЕСКАТА „БЛАГОДАРНОСТ“
Двадесет души от подписалите писмото-протест на Пешев, ведно с повечето от депутатите на ХХV-то Народно събрание, за „благодарност“ бяха заклеймени като фашисти и антисемити и разстреляни от заграбилите властта с преврат на 9 септември 1944 г. комунисти. Пешев по чудо избягна разстрела, но беше осъден на 15 години строг тъмничен затвор. После с помощта на еврейските си приятели бе помилван, но остана като прекършен, самотен, забравен, отвратен от всичко и никога повече не се върна към адвокатската си професия. Но неговата инициатива за спасяването на българските евреи става възможна и успява благодарение на факта, че царят, Филов и цялата ръководена от тях дипломация не раболепничеше пред хитлеристите, а защищаваше с такт и гъвкавост, с достойнство и неотстъпчивост интересите на народа и страната ни в максималната възможна степен при тогавашните условия и с това респектираше и самите германски ръководители. Ако тая наша дипломация беше оцеляла и след войната и беше се явила с тия козове на мирната конференция, съдбата на България можеше да бъде далеч по-благоприятна. Но тая дипломация беше изтребена като фашистка, а заменилата я червена олигархия поради некадърност, класова ограниченост и слугуване на болшевиките въобще не използва тия козове.
Дошлите на власт в страната ни комунисти “с решаващата подкрепа на Червената армия” имаха свои тесногръди партийни цели и интереси и още от първите часове и дни на зашеметилото ги господство разгърнаха пролетарската си диктатура с невиждана кръвожадност и жестокост. Без съд и присъда бяха избити хиляди българи. Други десет хиляди бяха разстреляни или натикани в затворите и лагерите от т.нар.“народен съд” – като виновници за подписването на Тристранния пакт и вкарването на България във войната. Сред тях и повече от сто министри и депутати, в т. ч. и двайсет депутати от “списъка на Пешев”. А само това добро да беше сторила тази разстреляна наша държавност – спасяването на 50-те хиляди български евреи, заслужаваше живот и признание, но получи смърт и за дълги години забрава.
Домораслите ни червени историографи продължават да втълпяват, че в страната ни вилнеел някакъв свиреп “монархофашизъм”, че царят играел ролята на фюрер. И че българските “антифашисти”, съборили тоя “монархофашизъм”, са на-големите и славни герои на света. Но само фактът със спасяването на 50-те хиляди евреи по инициативата и съдействието на тогавашните управляващи “монархофашисти”, опровергава и срива тая теза. Къде се е чуло и видяло „фашисти” в тогавашна Европа да спасяват евреи? Там обаче е и главното обяснение защо подвигът на Димитър Пешев и на неговите съмишленици от правителственото мнозинство в парламента остана така дълбоко потулен.
В “Отвъд хватката на Хитлер. Героичното спасяване на българските евреи” Михаел Бар-Зоар пише: “Цял свят трябва да се поучи от достойния пример на тази малка страна България, която би могла да бъде смачкана от Хитлер за два часа заради куража ѝ. Ето че е имало начин да се предотврати или намали Холокоста, ако и други народи биха направили същото. България е пример за това, че към онзи исторически момент българите и техният цар се показаха най-хуманният народ в Европа с осъществяване защитата на своите евреи, освен че не пратиха нито един български войник на Източния фронт.”
В края на 1999 година американският президент Бил Клинтън дойде в София и от трибуната, издигната между сградата на Народното събрание и храма-паметник “Св. Александър Невски”, заяви от името на еврейската общност в САЩ и на евреите по света: „Когато спасихте евреите, вие написахте една от най-достойните страници в многовековната си история.“
