В бр.8 на в.“Демокрация“ от месец март т.г. представихме един проблем по който българската преса по избягва да пише. Вярно, става дума за другия край на света, но все пак, но все пак…
СЕВЕРНА КОРЕЯ „ДРЪНКА ОРЪЖИЕ“, ПЛАШИ ГАРГИТЕ В САЩ
200 000 са политическите затворници в лагерите тип „Белене“
Александър Боевой
Една от малкото държави, в които почти в чист вид може да се „види и пипне“ комунизма е Северна Корея. Парадоксално е, че при толкова много комунисти в България, на пръсти се броят мераклиите да посетят меката на комунизма днес. Както гражданите у нас са забелязали на българските комунисти пъпът им е хвърлен на Запад. Там са и парите, там са и децата и внуците – да се учат, да сполучат. Иначе червени баби и старчоци могат са часове да ви разказват за комунизма. Но не умират от мерак да отидат да поживеят в този рай. А си остават тук – да ни тормозят до последния си ден.
Световните информационни агенции разпространиха мълниеносно новината, че
Северна Корея е заплашила САЩ с превантивна ракетна ядрена атака.
Прагматичният западен свят веднага започна да пресмята – може ли севернокорейска ракета да достигне Сан Франциско, Холивуд или Лас Вегас. И бързо отговори – не, това е комунистически сън. Защото американската противоракетна отбрана ще прехване балистичната комунетка още във въздуха и ще я унищожи.
Нормалният свят недоумява. Режимът в Пхенян, който не може да осигури изхранването на населението и десетки хиляди умират от глад, се кани да хвърля атомни бомби и ракети по света. Нормалният свят не разбира абсурдната и нечовешка „логика“ на комунистите. Според специалистите режимът на Ким Чен Ун притежава няколкодесетки атомни бойни глави.
Антиамериканското кокошинене е добре познато на свободния свят.
Спомняме си реториката, но и края на Садам, Кадафи, Милошевич. Дали пък не е тръгнал по същия път и севернокорейският им събрат? Но докато политици и военни умуват, експерти от международната правозащитна организация Амнести интернешънъл откриха в серия фотографии направени от сателитарни спътници,
„изправителни“ „трудови лагери“ , истински нов Гулаг на изток от столицата Пхенян.
И според техните анализи в тези лагери в момента се намират над 200 хиляди души „противници на режима“. Северна Корея винаги е отричала съществуването на свое „Белене“, но и никога не е допускала до него международни наблюдатели. Но нима Червенков и Живков са допускали? Нима Сталин е допускал? За разлика от „мекия“ български комунистически режим, в Северна Корея в лагерите се изпращат не само „враговете на народа“, но и целите им фамилии. Не са малко севернокорейците, които се опитват да избягат в Китай – по-малкото комунистическо зло или в свободната Южна Корея. Но, както от руския Гулаг, така и от Севернокорейския Кванлисо , да се избяга е почти невъзможно. Успяват малцина. Именно те разказват за мъченията, убийствата и дори канибализма. Разказват за публични екзекуции, включително и на деца. Лагеристите работят в мини, в дърводобива, в земеделието. Щастие е за тях, ако дневната хранителна дажба достигне 500 грама.
На тези, които не вярват на горните редове бих им препоръчал да използват световната търсачка GOOGLE EARTH и да разгледат достъпните карти, на които ще открият и дървените бараки и кулите на пазачите.
