Когато дебатира за „богатите“ и „бедните“, форумният език е остър, жлъчен и ехиден, саркастичен и гневен, циничен. Но е такъв, защото скрива болката, обидата, разочарованието. Така, както в голямата литература, много често зад иронията и сатирата прозира човешкото страдание и отрицание на действителността.
Форумният човек, независимо от езиковите нюанси, вижда като богати само и единствено членовете или наследниците на бившата комунистическа партия, и на техния охранителен щит – Държавна сигурност. Няма нито едно мнение, което да твърди обратното. Сякаш безпартийните и необвързаните с ДС някога граждани, са изтрити от черната дъска на историята. Тях просто ги няма. Форумният човек, анонимен или не, си задава въпроса защо и как именно наследниците на тези, които пълнеха кратуните на „народонаселението“ с идеи за братство и равенство, и дори комунистическо блаженство, изведнъж се юрнаха и станаха първи натрупвачи на имане и пари, капиталисти в марксисткия смисъл на думата. Отговорът обикновено е свързан с „разплитането“ на Сценария – същият, за когото преди близо двадесет години писах, че може и трябва да бъде нарушен. Но сега съм песимист. Нещо повече. Мисля, че много от „демократите“ обслужиха червото на богатите. И дори някои от тях (форумите не пропускат да им споменат имената) се опитаха и да се оплетат заедно с тях чревоугодно. Чувствам вина, защото някога и моите думи даваха надежда на хилядите, които изпълваха площадите. Боли ме затова, че демокрацията не успя да даде истински шанс на тези, които при комунизма не пристъпиха моралните и християнски норми и не се втурнаха заради кариерата да стават членове на червения клан и на неговите „охранители“ от ДС. Категорично не приемам фалшивата теза, че тогава е трябвало на всяка цена да станеш член на комунистическата партия, за да „вървиш напред“. Това „напред“ всъщност се оказа задникът на историята, а не лицето. Но още по-отвратителна е гледката, когато днес виждаш как тези, които някога са давали мило и драго за задника, днес отново искат да минат за „лице“ на промяната, че и на демокрацията дори. Избърсването е подробност, която сама по себе си вони.
Форумният човек, дори когато е язвителен, груб и далеч от добрия тон, е състрадателен, милосърден, разбиращ и готов да помогне на чуждото страдание. Той разбира, че тези от „червото“ са оплели в мрежата си останалите обитатели на тази древна земя. Хванали са в примка и дните и нощите им. Отнели са и радостта и светлината в очите им. Разпилени, разхвърляни, форумните мисли идват като вълни на протеста, на възмущението от невероятната бедност и мизерия, в която са обречени да съществуват хиляди и милиони в България. И засядат като буца в гърлото.
Опитвам се да вярвам, че всяко поколение трябва да направи своята революция, своя бунт. За да отхвърли примката, която може би не всеки усеща, разбира, има сили да снеме. Червото на богатите и примката на бедността ще родят новата надежда и новата революция. Приказките за реформи, които отлично експлоатира днешната политическа класа са приказки за наивници. Реформите продължават вече четвърт век, но нито червото, нито примката изчезват от живота ни. Форумният човек мечтае за друго. Но все още трудно го назовава. Но важното е, че го търси. И това ми дава надежда, че и в държавата на червото и примката промяната е възможна.
