Денят, в който министърът на вътрешните работи Николай Добрев
отказа да състави второ социалистическо правителство през 1997 г.
и до днес предизвиква дискусии, различни мнения и оценки.
За някои той е „ден на честта”, за други – на „предателството”, за трети –
ден на разума и конструктивността. За мен той е съдбовен ден
от сценария на прехода. Това е Денят на политическата пресметливост.
В периода 1994-1996 г. управлението на БСП с премиер Жан Виденов и министър на вътрешните работи Николай Добрев, доведе България до пълна икономическа катастрофа – огромна хиперинфлация и ограбване на банките и спестяванията на българските граждани. Това бе и родилният период на т.нар. „кредитни милионери”, повечето от които днес са все "мили хора" – част от бившата Държавна сигурност и БКП/БСП. И след като източиха парите и на народа и на банките дойде часът, в който вчерашните идеолози на комунизма трябваше да станат днешни капиталисти.
Но като партия, довела напълно „планово” страната до стопанска и финансова катастрофа, БСП не можеше да се ангажира директно и с „капиталистическия”, според мисленето на "червените бабички" – основен електорат на столетницата, проект за приватизация на държавните активи. Затова и след като прехвърли парите от банките на своите си хора БСП трябваше да прехвърли и отговорността за управлението и за извършване на необходимите икономически реформи(приватизацията) на друга политическа сила. Но и да получи гаранция, че тази политическа сила, идвайки на власт, няма да засегне техните – на номенклатурата на БСП и ДС, икономически интереси. А точно обратното – ще ги обслужи в името на "националното съгласие" и необходимостта от "реформи". Така и стана, а в този момент политическата сила, която се бе устремила към властта бе СДС. Едва днес, 17 години по-късно, стана известно, че в този период лидерът на СДС Иван Костов е водил разговори по въпросите на "промяната" и "реформите" високо над главите на хората – в ресторант "Копитото" на Витоша. И негов събеседник е бил именно министърът на вътрешните работи от БСП Николай Добрев. А така също и новият лидер на БСП избран непосредствено преди настъпването на 1997 г. – Георги Първанов. На 14 януари 1997 година Националното ръководство на СДС проведе важно заседание в момент, в който София и страната бяха заляти от милионен протест срещу правителството на БСП. (http://www.alexanderyordanov.com/political/16-thinks/77-2013-07-28-11-01-35)
На него лидерът на СДС Иван Костов анализира позицията БСП да не състави ново правителство в рамките на 37-то Народно събрание като позиция означаваща необходимост от преговори с БСП. Подготвената от СДС Декларация за национално спасение, според него, може да бъде приета от народното събрание „цялата“ само след преговори с БСП. /„Цялата позиция означава с настояване за преговори“/. Аргументът му бе, че проблемите на България са не само политически, но главно икономически, и сами „няма да се справим с една опустошена страна“. Затова е необходимо съгласие на основните политически сили за осъществяване на структурната реформа, като преди това обърна внимание, че в протестите срещу правителството на БСП са се включили и много „разочаровани членове на тази партия“ . Основната му мисъл бе да се стремим към разбирателство и „консенсус върху реформата“ с БСП.
На 28 януари 1997 г. президентът Петър Стоянов (встъпил в длъжност на 22 януари) връчи на БСП мандат за съставяне на ново социалистическо правителство в рамките на 37-то Народно събрание. На 4 февруари 1997 г. Николай Добрев и Георги Първанов пресметливо „сдадоха” властта като върнаха мандата. Пресметливо, защото техните кадри и приятели вече бяха заели удобни стартови позиции очаквайки с пълни джобове процесът на приватизацията. Парите наистина бяха в тях, държавната собственост бе обезценена, а митингуващият "електорат" на "сините"– безпаричен.
На 12 февруари 1997 г. президентът Петър Стоянов назначи служебно правителство с премиер – съгласуваният с лидера на СДС Иван Костов, кмет на София Стефан Софиянски, разпусна XXXVII Народно събрание и обяви предсрочни парламентарни избори на 19 април същата година. Първото решение на служебния кабинет бе за въвеждане на валутен борд в България. Първият парламентарен акт на спечелилите изборите Обединени демократични сили бе предложената и гласувана от 38-то Народно събрание Декларация за национално съгласие. Парадоксалното е, че докато в периода на опозиция срещу правителството на Жан Виденов, ръководството на СДС обещаваше „възмездие” и сипеше закани срещу „червената мафия”, то след трансформирането си в партия и победата на парламентарните избори, лидерът Иван Костов пое друг курс – на „национално съгласие”. Постепенно „кредитните милионери” станаха "честни" бизнесмени, участваха активно в приватизацията, изкупиха на безценица държавната собственост и така осребриха страховете си от зимата на 1996-1997 г. Връщането на мандата от страна на Николай Добрев отвори пътя за истинска „смяна на системата”, но също така и гарантира позициите на „своите хора” – от БСП и ДС, в този процес. Дори темата за „агентите”, „досиетата”, "лустрацията", която тогава толкова много вълнуваше сините симпатизанти, за дълго време бе скрита под миндера на „националното съгласие”. След тази дата всичко се промени, за да си остане същото.
Темата за „вината“ за националната катастрофа остана в архивите и България погледна към своето бъдеще – грабителите на националното богатство станаха първи участници в приватизацията. Някои от тях днес наричаме с приказната дума "олигарси". Нямаше лустрация. Честната и справедлива промяна не се осъществи. Революцията на „националното съгласие“ и на договорената промяна отвори вратата за членство в НАТО и ЕС и стабилизира икономически страната. Но остави горчивият привкус, който усещаме и днес, за несправедливост и демагогия на т.нар. „преход“. И това е така, защото народите, които нямат своя Ден на гнева, са обречени да славят Денят на пресметливостта.
