Известна фенка на Рефораторския блок, вчера зададе въпроса, защо на 23 август съм се сетил за проблеми като доходите на българите и чалгата като народопсихология, а съм „забравил“ за агресията в Чехословакия през далечната 1968 г. Не съм забравил, затова и публикувах в своя блог текста от в.“Демокрация“ – „Комунизмът – начин на употреба“. Въпросът на „фейсбучката“ има отговор. Той е в стенограмите на Седмото Велико народно събрание. На 22 август 1990 г., видно от стенограмата, съм предложил парламентът да приеме следната Декларация:
„Представителите на българския народ във Великото народно събрание осъждат агресията на армиите на Варшавския договор в Чехословакия през месец август 1968 г. и изразяват своето възмущение от участието на български войски в тази агресия. Нека тази наша декларация се възприеме като извинение към чешкия и словашкия народи и акт на възстановяване на историческата справедливост.“
Обръщам внимание на „фейсбучката“ Иглика Маркова, че на следващия ден – 23 август, VII ВНС прие текст на такава Декларация. Излишно е да добавям, че тогава, в годината 1990-та, някои от тези, които сега са решили да се представят за „реформатори“, продължаваха да обслужват комунистическата партия, а някои от тях бяха част и от нейния партиен и партийносекретарски състав. ПОЗИЦИЯ СЕ ЗАЕМА, КОГАТО БИЕ КАМБАНАТА! След двададесет и три години и Иглика Маркова може!
