В бр.5 на в.“Демокрация“ в края на м.февруари т.г., публикувахме този текст. Защо ли си мисля, че такива текстове трудно би публикувал днешния „демократичен“ български печат? Чети, читателю, чети:
ПРИДНЕСТРОВИЕТО-МУЗЕЙНИЯТ БАСТИОН НА СЪВЕТИЗМА
Яни Милчаков
Дипломатите не наричат тази територия от 4. 163 кв. км с над половин милион население по никакъв друг начин освен Приднестровие. De facto съществуващата държавица под името Приднестровска молдовска република, макар и непризната от никого, напомня стария виц за амурчето с лъка и стрелата като най-подходящ герб на СССР - голо, но въоръжено.Съветското наследство обаче не свършва с това, нито със съветския герб. Цялата съветска символика и масовата почит към паметниците на Ленин са най-видимите за чужденеца музейни политически екзотики по десния бряг на Днестър. Отцепилата се от Молдова военизирана до зъби република под командуването на ген. Игор Смирнов през 1991 г. беше последното място на света, където „съветското” мъждукаше известно време като атрибут към нейното официално име, дори след като М. Горбачов обяви, че
продъненият държавен кораб на СССР окончателно е поел към дъното.
Така Приднестровието зае място в странната група непризнати отцепнически територии като Тану - Тува (1922-44), Манджуко (1932-45), Биафра (1967-70), Севернокипърската турска република, Сомалиленд и Абхазия в наши дни. Общото между тях е, че функционират като интегрални държавни структури със свои администрации, армии, столици, граници, валути и символи извън международното право. Наричат ги с непрестижните етикети като „марионетни”, „буферни” и „бутафорни” „държави-клиенти”. По правило тяхното съществуване зависи изцяло от волята, помощта и геополитическите стратегии на силна и всеобхватна по влияние и контрол във вътрешните им работи държава - „патрон”. Особеното в случая с Приднестровието обаче е, че истинският патрон - СССР отдавна го няма. Русия ревностно пое и това негово завещание.Макар и да признава териториалната цялост на Молдова, Кремъл упражнява над Тираспол фактическа, икономическа и символична власт, която далеч надхвърля обичайната зависимост между хегемона и протектората. Според доклад на ОССЕ от 2011 г. като Оперативна група на руската армия под командуването на Московския военен окръг 1500 руски войници и 20 000 тона амуниции и в момента се намират на отцепническата територия. 385 руски военни служат в мироподържащата контролна мисия. Ясно е чии команди изпълняват и собствените приднестровски въоръжени сили от близо 7 500 души, както и за кого работи и се изнася значителната военна индустрия в региона. Приднестровието получава руски газ по „политически привилегировани” цени. Руската финансова помощ от 25 млн $ представлява 14% от целия бюджет на режима. Цялата образователна система (със съвсем слаби отстъпки пред етническата и езикова особеност на региона, населяван освен от мнозинството руснаци също от молдовци, украинци и 1% българи), дословно възпроизвежда руските образователни стандарти. Явна цел на тази система е гражданската и културната социализация на всички жители на Приднестровието да изгражда не някаква въображаема "приднестровска идентичност”, а
преданост към Русия.
Няма особен напредък в международните усилия за решение на замразения конфликт. Ангажиментът на Кремъл към Тираспол определят ред фактори на практическата геополитика и престижната символика. Пръв сред тях е стремежът постсъветското пространство трайно да остане дестабилизана „сива зона” и конкретно - да се блокира възможната евроатлантическа интеграция на Молдова. Не трябва да се подценяват и икономическите изгоди от една територия със слаба законност, където по чиста случайност именно синът на верния на Москва авторитарен президент управлява митниците... Last but not least идват и символичните победи: самата Русия в сравнение с музейния бастион на съветизма в Приднестровието, може да демонстрира пред света, че няма нищо общо със СССР и същевременно да подхранва масовата носталгия по него.
