Във в.“Демокрация“ сме публикували и статии с псевдоним. Един от тях е Александър Боевой. Ето я статията на Боевой от бр.4 на „Демокрация“ – „Съветските агресори“.
СЪВЕТСКИТЕ АГРЕСОРИ
Александър Боевой
Преди четвърт век, на 8 февруари 1988 г. тогавашният генерален секретар на КПСС Михаил Горбачов е принуден да признае очевидното. „Непобедимата“ съветска армия се е провалила в Афганистан след десетгодишна война срещу народа на тази горда страна. Провалила се е и съветската политика. Войната така е изтощила Съюза, че той е като колос на глинени крака. И две години по-късно рухва.
А всичко започва празнично, по комунистически и по сценарий проверен от смазването на унгарското въстание през 1956 г. и на пражката пролет от 1968 г. В навечерието на коледните празници през 1979 година съветските войски влизат в Афганистан по молба на „социалистическото правителство“. Придвижват се първоначално бързо и стигат до столицата Кабул. Но там си и остават. Защото съпротивата срещу тях се надига като истински щит в цялата страна. Ислямските муджахидини обявяват за „безбожен“ режимът в Кабул и неговите поддръжници – окупатори.
Сто и петнадесет хилядната съветска армия е безсилна срещу волята и съпротивата на афганистанците. „Миролюбците“ използват напалм и мини срещу цивилното население. Но това само засилва омразата срещу тях. През 1988 година агресорът е прогонен. Основната заслуга за това е на света на демокрацията и главно на Съединените американски щати. Американското правителство подпомага финансово и с военни средства съпротивата на муджахидините. Подкрепят и други влиятелни държави – Саудитска Арабия и Пакистан. Упоритостта на съветския режим прави така, че Афганистан става „кървяща рана“ и изгорена земя. Последният съветски войник се омита от Афганистан на 15 февруари 1989 г. За 10 години „славната съветска армия“ е избила 1 милион афганистанци, а близо 6 000 000 са избягали от родината си. Това е жестоката истина.
