Спирането на в.“Демокрация“ отне възможността от срещата и с други текстове като този, който тук публикувам. А именно такива статии „отварят очи“ за истината за живота, който живеем.
КРАХЪТ НА ДОХОДИТЕ НА БЪЛГАРИНА
За 23 години средната заплата е скочила от 269 на 753 лв. Инфлацията е обезценила лева 4454 пъти
Таня Иванова
По данни на Евростат към края на миналата година средната работна заплата в България е била 4 395 лв. Средният датчанин е получавал 13 пъти повече, люксембургците - 11 пъти повече, холандците и германските – по 10 пъти повече. Тази тъжна статистика сочи, че
всички правителства от влизането ни в ЕС са се провалили в политиката си по доходите.
Кризата и замразяването на заплатите и пенсиите обрече българските граждани на полугладно и дори скотско съществуване. Превърна ни в беден роднина, когото богата Европа не желае на трапезата си. Не ни помогнаха и предприсъединителните и фондовете по оперативните програми на ЕС. За 5 години усвояването на отпуснатите ни 7 млрд. евро трудно надхвърля 35% или под 2,5 млрд. евро. Годишните вноски на страната ни в бюджета на ЕС са около 2 млрд. евро.
Очевидно е, че
България се нуждае от нова политика по доходите.
Правителството на ОДС вече веднъж приложи на практика механизъм за повишаване на стандартите на живот у нас. Нечовешкото и недостойно обедняване на народа ни през последните години днес определя новата българска кауза:
Европейски доходи за българите!
Националният статистически институт (НСИ) посочи, че инфлацията от 1990 г. до сега е 445 486.8%, което прави обезценка на лева 4454 пъти. Тези цифри биха били суха статистика, ако доходите на българските граждани покриваха непосредствените им разходи за живот. За съжаление ежедневната битка за оцеляване, която водят 80% от сънародниците ни, показва, че това съвсем не е така. Защото основният въпрос не е каква точно е цифрата на заплатата, а какво може да се купи с нея. Например през 2010 г. със своята средна месечна работна заплата от 2393 евро
австриецът купува 350 кг. свинско месо, докато българинът – 15 кг.
През 1989 г. средната работна заплата в България е 269,08 лв., по данни на НСИ. Килограм свинско месо тогава струва между 2,50 и 3,50 лв. С тези пари човек е можел да си купи между 70-90 кг месо. Проблемът е, че то е липсвало в магазините. Но от 1 февруари 1991 г. правителството на Димитър Попов освобождава държавно регулираните цени на стоките от първа необходимост. Прогнозната стойност на килограм свински котлети е 22,40 лв. Би трябвало увеличението да е до 10 пъти, но на практика ръстът му гони 15 пъти. Над 10 пъти поскъпва и прясното мляко – до 2,20 лв., ако въобще го има в магазина. От 26 стотинки хлябът „Добруджа” поскъпва на 1,80 лв. за кг.
Отчетената в края на 1991 г. инфлация е 338,5%. Никакви индексации на доходите и пенсиите не могат да компенсират срутилото се платежоспособно търсене на населението.
Усещането за сценарий, подготвен от червената върхушка
на БКП, започва да помрачава възторга от свалянето на комунистическия режим.
Седем години по-късно при правителството на БСП с премиер Жан Виденов България вече стремглаво лети към пропастта - инфлацията е 1058,4%. Изчерпени са резервите, изядени са спестяваните 50 години бели пари за черни дни на българина. Правителството на ОДС и валутният борд успяват да стопят инфлацията до 10-18%, а по-късно и до 2,6%. И това е безспорен успех, който не могат да отрекат дори и най-големите противници на доминираното от СДС управление тогава.
Сега животът поскъпва с по-бавни темпове, но и нивото на доходите ни е далеч под тези на ЕС. Главната вина за това е на кабинета на Симеон Сакскобургготски и последвалите го правителства. Когато „царят“ премиер губи властта, средната месечна заплата у нас е 323,75 лв. Когато влизаме в ЕС тя е вече 521,75 лв., което прави 267 евро на месец. По същото време средният германец взема 10 пъти повече – 2266 евро.
ЕС – несбъдналата се надежда за по-добър живот
Новата надежда за българите идва с подаването от правителството на ОДС на документи за присъединяване на България към ЕС. С парите, с които сме разполагали месечно през 2001 г. ние сме могли да си купим близо 77 хляба – по 200 грама на ден, 12 пилета, 4 кг. свинско месо, 48 пресни и 37 кисели млека, 20 кг сирене, 162 яйца, 7 кг фасул.
Справката в националната статистика сочи, че през 2007 г., когато страната ни става пълноправен член на ЕС, възможностите ни не са станали по-големи. Със средните си доходи българинът е успявал да купи 78 хляба, близо 9 кг. свинско месо, 198 яйца, 53 кисели млека, 24 кг. сирене. Различни са обаче цените на стоките от първа необходимост. Хлябът „Добруджа” е поскъпнал от 0,63 лв. за килограм на 1,03 лв. Свинското – от 6,49 лв. на 7,23 лв. Киселото мляко – от 1,09 лв. на 1,57 лв.
Пет години след присъединяването ни към ЕС покупателната способност на българина продължава да пада. По данни на НСИ за 2011 г. (окончателните данни за 2012 г. ще бъдат отчетени през май т.г.) потреблението на някои храни намалява под това от годината, в която заявихме желанието си да се присъединим към Обединена Европа. Средните ни доходи тогава са позволявали да си купим 72 хляба, 58 кисели млека, 20 кг. ябълки. Да, ядем два пъти повече пилета, но цената им от 3,60 лв. за килограм е достигнала 5-6 лв. Свинското трудно е можело да бъде намерено за по-малко от 7,25 лв.
На пръв поглед потреблението на глава от населението се увеличава, но това не се дължи на нарасналото платежоспособно търсене на българите като цяло, а на разслоението на обществото. Хората с по-високи доходи консумират повече, бедните слоеве свиват потреблението си до най-необходимото.
Днес фактите не са по-различни от данните за 2011 г. Безработицата гони 500 хил. души, намалява броят на хората, които със заплатите си успяват да покрият най-неотложните си нужди. Това роди ново понятие у нас – работещи бедни. А неплащането на заплати по половин или една година превръща много българи в бели роби в собствената им страна.
