Продължава лятната читалня „Демокрация“.
На 7 февруари, в бр. 3 на в „Демокрация“ излезе статията „Гражданското общество – време е да се
случи“.
ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО – ВРЕМЕ Е ДА СЕ СЛУЧИ
Александър Йорданов
Сериозна пречка пред свободното гражданско общество се явява т.нар. "руски модел" на политически или обществени инициативи у нас. Той предполага наличието на финансов олигарх, който финансира създаването на своя партия или гражданско сдружение.
Публичните думи, с които се облича един такъв проект обикновено са главозамайващи. Като се започне от ред, законност и справедливост, премине се през стопанската инициатива на гражданите и се стигне до това, което е очевидно и без партийна пропаганда, че България е на гражданите. В Русия преди години Путин го измисли по-добре от нашата Кунева – „Наш дом Россия“. Но моделът е същия. Този тип политически проекти ерозират границата между гражданска организация и политическа партия и правят така, че в съзнанието на редовия българин партийното и гражданското започват да функционират под един и същ знаменател – властта. Родените за политическа употреба „граждански сдружения“ отнемат и малкото останала енергия на гражданите да направят нещо сами, за „своя сметка“, каквото по дефиниция трябва да бъде тяхното участие в обществения живот.
У нас «гражданското» се моделира в партийните канцеларии, дори и в държавните институции. Бившият президент Георги Първанов типично по путиновски забрави, че е президент на всички българи и реши от креслото на „Дондуков 2“ да си направи гражданско-партиен проект. Нарече го „АБВ“ и ни остави в недоумение дали не е решил да прецапа през цялата азбука.
Гражданското общество е разнолико и разнопосочно в своите интереси. В него всички са призвани. Но мизерните доходи, страхът за работното място, общото чувство на несигурност в комплект с шоупростотията, която ни залива ката ден от медийното пространство, е сериозна пречка пред неговото истинско раждане. В търсене на отговор „какво да се прави” се сещам за примера, който ми посочи моя стар приятел Адам Михник. Като разсъждаваше за нестаналото в Полша и за пропиляни усилия, той цитира Хенрих Сенкевич. След градушка, която е унищожила и надеждата и реколтата на селянина, поставен в драматична ситуация, полският селянин не умува много, а веднага започва подготовка за нова сеитба. Затова и си мисля, че трудностите в изграждането на гражданското общество са преодолими. Достатъчно е гражданите да осъзнаят това. В социалните мрежи в интернет сеитбата вече започна.
