На 24 януари 2013 г. излезе бр.1 на възстановения символ на демократичния печат у нас – вестник „Демокрация“. В него се опитах да представя новата кауза на България, така, както аз я разбирах, разбирам и днес.
НОВАТА КАУЗА: ЕВРОПЕЙСКИ ДОХОДИ!
Александър Йорданов
|
През далечната 1990 година Съюзът на демократичните сили пръв и единствен посочи новата кауза на България - чрез демокрацията и свободата към европейското и евроатлантическото членство. България трябваше да се откъсне от „червения блок“ на Изтока, от съветското влияние и да приеме като свои европейските християнски ценности. Червеното скърцане със зъби бе дълго и уморително за народа и за държавата ни. В началото то бе открита съпротива срещу членството на България в НАТО и опити да се блокира и забави движението ни към Европа. За върхове на антиевропеизма спорят правителствата на Андрей Луканов и Жан Виденов Но отново мечтата се завърна през 1997 година. България подреди своя дневен ред, формулира ясно, какво и защо иска. И Европа се приближи отново. . |
Мечтата стана жива реалност
България бе приета в НАТО и Европейския съюз.
Бариерата бе преодоляна, общият европейски дом стана и наш дом. Каузата на СДС, която извеждаше стотици хиляди българи на площадите в продължение на десетилетие, победи. Но победи, защото съществуваха демократично и антикомунистически мислещите хора на България. Победи защото съществуваше политическата сила, която неотклонно работеше за сбъдването на тази историческа по смисъл и съдържание българска мечта – Съюзът на демократичните сили.
Но нима мечтите ни имат предел? Днес България е член на Европейския съюз, но ние българите продължаваме да живеем в
две Българии.
В едната срещам бивши и настоящи сътрудници и служители на тайните служби, бивши и настоящи мутробандити, олигарси и сюрия от чудодейно забогатели „честни“ бизнесмени. Тук се кефят на живота децата, близките, роднините на тези, които десетилетия наред ни пълнеха главите с глупостите на комунизма. Това е една задружна, весела, самодоволна компания, която съществува според поговорката: където е текло, пак тече. И не само тече, а направо прелива. Напомадена, облечена в луксозни и скъпи парцали или с пура в уста, тази България ката ден ни напомня за себе си от телевизионния екран. В нея няма безработица, бедност, криза. Тук всички живеят добре и се радват на един стандарт, който е много по-висок от средния за Европейския съюз.
Но Слава Богу, съществува и
истинската България.
В нея живеят „обикновени хора” - с достойни професии и занаяти, таланти и умения, българи, които знаят цената на своя труд и мечтаят за по-добър живот. В нея се опитват да преодолеят безредието, беззаконието и корупционните практики и онези представители на бизнеса, които все още вярват, че при пазарната икономика може да се успее честно - без уредени търгове, без далавери със заменки на гора от Горно Нанадолнище срещу пустинни дюни на брега на морето.
Между двете Българии е издигната стена.
Мисля си за учители и лекари, за учени и творци на културата, за талантливите млади българи, за българските пенсионери. Правителствата след 2001 година нямаха волята и знанието да създадат условия и да стимулират реално развитието на икономиката. Едни намираха оправдание в сложността на „реформите“, други – чакаха и май дочакаха готовите европейски пари, за да ги „усвоят“ по „баткобратковски“. И се носят напред във времето двете Българии. Едната лети стремглаво по пътя на успеха и благоденствието, а другата свива зиморничаво душа да оцелее и тази зима, да си плати парното и топлата вода, че и да остане за студената, пък и за буквар за децата, за лекарствата на бабите, да остане мъничко силица, просто така – за да се преживее и тази година, догодина до амина.
|
Щатните оплаквачи на Съюза на демократичните сили са надигнали глава. Трудно време е. Добре познатата ни „партия-кърмилница“ се е устремила отново към властта. „Европеецът“ Станишев не слиза от телевизионните екрани, вестникарите не смогват да отпечатат миловидния му образ. Някогашната антикомунистическа демократична общност е разбита. Лидероманията нарои партии и партийки. СДС е извън сценария. През тези 23 свободни години към СДС се присламчваха и от СДС си отиваха много нашенци. Използваха Съюза за ракета носител, за лична кариера и в момента, в който я постигаха кукувица им изпиваше акъла. И се пръкваше поредният „незаменим“ и „велик“ политик, единствено „прав“ и най-често стиснал лидерството като маршалски жезъл. Разочарованието от „маршалите“ на демокрацията прогони много хора от СДС. Но хубавото на демокрацията е в това, че рано или късно справедливостта тържествува. |
Има ли светлина в тунела на безвремието, в което живеем? Или тези, които вече знаем, че са ни лъгали, ще ни яхнат отново – напомадени, пременени, пришпорили нови партийни и все „граждански“ проекти? Истината е, че се подготвят за това. И понеже в тези нови партийни проекти виждам стари политически муцуни и стари като света мераци, аз бягам далеч от тях. И оставам в истинската България, защото в нея вече е родена
НОВАТА БЪЛГАРСКА КАУЗА.
Тя не е измислена в партийни канцеларии, рояк скъпо платени експерти не са я облекли в купешки думи. Родена е от самия живот, от неволята българска. Тя е това, което ние българите искаме от днешния ден, от днешната политика, от днешното ни европейско членство. Новата кауза е проста и разбираема за всеки:
ЕВРОПЕЙСКИ ДОХОДИ ЗА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ.
Защото европейско членство без европейски доходи е като дом без врати и прозорци. Затвор. Унизително и тежко е да се живее в страна, в която бедността и мизерията крещят и от дома на професора и от дома на работника. Охолството и лукса, естрадното отношение към живота, които ни заливат от екраните на телевизията, не могат да скрият истината, че
главният проблем на българите днес това са ниските, неевропейски, доходи,
неотговарящите на труда заплати и унижаващите човешкото достойнство пенсии. Мога да продължа – с детските надбавки и с всяка друга социална сфера, в която несправедливостта крещи. Затова са угрижени и скръбни лица на хората. И виждам сълзи в детските очи. Сухата и безмилостна статистика ни го казва с монотонен и приспивен тон. Свикнахме да живеем бедно, лошо, некачествено, в страдание и неверие. На всичко това трябва да се сложи край.
Ние българските граждани имаме нужда от нова достойна кауза – близка, разбираема, приета и от професора в университета, и от земеделският стопанин. Прегърната от млади и от стари. Съюзът на демократичните сили трябва да определя тази кауза с ясното послание: ЕВРОПЕЙСКИ ДОХОДИ.
Това означава политика на реално подобряване на жизнения стандарт и не само защото такава е европейската стратегия за следващите години. Нова политика е възможна при по-добро и отговорно управление, каквото България заслужава през 2013 година.
Знам, че невярващите днес са повече от тези, които са готови да ни последват. Но така беше и в далечната 1989 година. Едва по-късно историята потвърди нашата правота. Вярвам, че така ще бъде и утре. Но от нас, българите, зависи, дали това ще се случи по-рано или по-късно.
