Александър Йорданов

...BLOGO, ERGO SUM!

  • Увеличете шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намалете шрифта
Начало

ДЕМОКРАЦИЯ - НЕПУБЛИКУВАНОТО

Когато в началото на годината, в залата на НДК, бе разигран спектакълът "Атентат срещу Доган" двама журналисти - сътрудници на "Демокрация" написаха великолепни текстове, които обаче не видяха бял свят. Те сами ги подписаха с псевдоними и днес аз се колебая дали да разкрия имената им. Случи се обаче по-лошото - текстовете им не видяха бял свят. И причината бе в сериозния спор с ръководството на СДС как да бъде отразен "случаят Доган". Може би сега е време да призная, че поради ограничените финансови възможности на изданието в него работеха само трима журналисти. За труда си получаваха колкото най-вероятно получават чистачките в жълтите издания. Но въпреки това създаваха талантливи текстове. Неведнъж се налагаше да пиша с псевдоним и аз. Използвах няколко, като най-често срещаните бяха Алекс Данов и Александър Боевой. И други сътрудници на вестника пишеха с псевдоними. Редовно пишеше във вестника с псевдоним главният редактор на известен столичен вестник. Великолепни материали главно на икономически и културни теми оставиха също с псевдоним известни журналисти. Вярно е, че псевдонима скриваше лицето им. Но е вярно също така, че смелостта и откровеността, с която поставяха проблемите за които пишеха компенсираха желанието им да останат "анонимни". Тук давам гласност на текста на известен български журналист, който сам си избра псевдонима Божидар Тодоров.

 

СКАНДАЛНО

ДОГАН ИЛИ СПИРАЧКАТА НА ДЕМОКРАЦИЯТА

Божидар Тодоров

Тъй рече Сокола:

-           Пътят на България за Европа минава през Босфора.

-           Източните Родопите са зона свободна от българска   юрисдикция.

-           Ще има депесарски шут срещу СДС.

-           Всяка партия си има обръч от фирми.

-           Аз разпределям порциите, вашите депутати са нищо без мен.

 

 

През 1990 г. много преди да сме чували за агент „Сава“ един млад и амбициозен политически лидер произнесе от трибуната на Великото народно събрание една прокоба:

пътят на България за Европа минава през Босфора.

Тогава мнозина сметнаха за ексцентрично това изявление. Днес истината е, че лидерът на ДПС Ахмед Доган доведе България не само до Босфора, но я дърпа и към Анадола. Несменяемото ръководство на тази партия стана най-чепатия прът в демократичното ни развитие и много скъп и тежък камък на шията на българския народ. Повече от четири петилетки Доган бе величан като най-добрия политик, най-мъдрия и прочие не от български турци, а от български кириакстефчовци – политици, журналисти и политолози.

Противоконституционното ДПС, заченато в недрата на БКП и ДС, се оказа маша в ръцете на най-ретроградните сили у нас, които не желаеха европейското бъдеще на страната и колкото пъти се оказваше на власт, движението дърпаше България с години назад. Най-голяма е вината на ДПС и силите, които го създадоха, за разбиването на СДС – партията, носителка на демократичните ценности след промяната.

Например през 1992 г. ДПС свали най-напред председателя на Народното събрание Стефан Савов, а след това и първото демократично правителство на СДС на Филип Димитров и докара на власт със свой мандат кабинета “Беров”. Който от своя страна роди мутрите и силовите икономически групировки, уби с бухалки в зародиш предприемачеството. После дойде Виденов и така бяха загубени 5 години, жизнено необходими за реформите, които щяха да изведат България на европейския друм, както това стана с Чехия, Унгария и Полша.

През 1997 г. точно месец преди изборите ДПС напусна коалицията ОДС с цел демократичните сили да нямат абсолютно мнозинство в 38-ото Народно събрание и да бъдат зависими от Доган и от групировките. Но не се получи техният модел – ОДС взеха 137 мандата и стартираха дълго отлаганите промени, които стабилизираха страната и я изведоха до НАТО и ЕС. ДПС бе натикано в ъгъла, но към края на управлението на ОДС чрез свои маши все пак се опита да свали правителството, но догановите слуги като Христо Бисеров, Йордан Цонев и Камен Костадинов се оказаха недостатъчни на брой (едва 12) и не успяха да разбият парламентарната група на ОДС. За награда тези тримата са депутати от партията на своя господар вече два мандата.

ДПС е със „заслуги” да не бъде избран за втори мандат президента Петър Стоянов. Преди изборите през 2001 г. Доган заяви, че на страната й е нужен нов държавен глава и се постара това да стане с няколко уж „десни” кандидатури, и след това с подкрепа на втория тур за колегата си от ДС Гоце Първанов.

Пак през 2001 г. т.нар. цар пусна ДПС в управлението, а там то бе бетонирано от Първанов, въпреки че Станишев малко преди това нарече Доган “политически брокер”. Първанов и Доган са автори на идеята за „социаллибералния вектор”, чиято идея получи реализация в омразната тройна коалиция, пак с мандата на ДПС. Бивш червен депутат обясни тогава, че „определена група в БСП, която е с про ДПС връзки и интереси, държеше движението да бъде в коалиция с нас и не се позволяваше да има дискусии в парламентарната група и в политическия съвет на Коалиция за България по въпроса за ДПС. Тази тема беше табу”.

Един от първите и може би единствен проектозакон на ДПС в 36-то НС бе за забрана на БСП, станала само пет месеца след това стратегически партньор. Циркът бе още по-голям през декември 1996 г., когато в парламента тръгва подписка за сезиране на Конституционния съд за забрана на ДПС. Само за ден се подписват 65 депутати от групата на БСП, сред които е и – какъв парадокс - Георги Първанов - тогава зам. председател на Висшия съвет. Повод за подписката е решение на ДПС в Кърджали, че за депутати ще бъдат издигани само членове на партията. А дни преди това лично Ахмед Доган споделя в интервю:

"Целият свят знае, че сме етническа партия..." Инициативата на 65-те депутати социалисти бива изместена от падането на кабинета на Виденов. Правителството на тройната коалиция отново бе с мандата на ДПС и отново ни дръпна към Анадола. Заради турската партия на България бяха спряни стотици милиони от еврофондове, чието неусвояване се дължи на министерства и агенции в огромното си мнозинство все под шапката на Доган. В този период Доган се изяви и като хидроинженер – получи 1 милион евро за проекта „Цанков камък”. ДПС сее разврат в българския политически живот с обръчите от фирми около партията, с купуването на гласове, с ескурзианти-гласоподаватели, с милионерите в зелено, със сараи, хамами, с джамии там, където турска реч не е звучала и през турско.

ДПС е наричана ту мафиотска групировка, ту партия на българската олигархия, ту Движение за пари и служби, ту клиентелистка партия. Отдавна изчезна изкуствено създадения около нея ореол на “балансьор” и крепител на някакъв етнически мир, заплаха за който въобще не е съществувала.

За всички тези изключителни “заслуги” Доган бе награден от неговия верен съратник президента Първанов с най-високия български орден – “Стара планина”. Това е един от върховите гафове на държавния глава.

„Доган беше моделиран от службите, той е бил обслужван от тях чрез медии, социолози и ордени , за да може той да ги обслужва, каза през 2008 г. бившият зам.председател на ДПС Осман Октай. Той припомни, че още през 1990 г. колективните органи на партията се противопоставят на това един ден ДПС да стане филиал на службите за сигурност и ръководените от тях групировки. „Централният съвет взе две ключови решения – за забрана на БСП и за коалиция със СДС. Не случайно обаче тогава службите заведоха Доган на кафе с Тодор Живков и не случайно след това посещение Ахмед отказа да подпише коалиционно споразумение с ръководството на СДС. Не случайно после драматично падна кабинетът на Филип Димитров”, разказа Октай.

 

 

 

 

 
Банер