Отминалата неделя отново се превърна в ден на национални протести. И не само в София. Новото в столицата бе, че се стигна до временно блокиране на коловози на Централната ж.п.гара. Останалото бе известно - уличен марш от сградата на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, до Президентството. Основните лозунги бяха „Мафия” и „Победа”, а доминиращото знаме – националният флаг. Полицията наблюдаваше спокойно. Инциденти нямаше. Искането президентът Росен Плевнелиев да сформира кабинет и да направи проверка на 23-годишния преход, бе като боксов удар във въздуха. За първото президента знае, че трябва да го стори, но конституцията му казва, че сам не може да го направи, а отново са необходими „консултациите“ с политическите партии. Протестиращите не трябва и за миг да забравят, че протестират свободно, защото има политически партии, които са гарантирали свободите на гражданите като техни представители. Когато в България управляваше само една партия с „ръководна роля“ протести нямаше. Поне до 1989 година. Искането за „проверка“ на прехода също не е работа нито на президента, нито на служебното правителство. Някога комунистите и охраняващите ги милиционери обичаха да казват, че „проверката е висша форма на доверие“. И с тази кодова фраза отваряха вратата за репресии и ограничаване на гражданските и човешките права. Докато протестиращите не се научат да говорят конкретно и да отправят посланията и исканията си на точни адреси, техният протест ще изпуска парата на недоволството в свирката и нищо няма да задвижи от механизмите на промяната.
Оставката на варненския кмет го превърна в медиен герой и „събеседник по желание“.
От гостуването си при Кеворк Кеворкян варненският кмет Кирил Йорданов излезе облечен в бяло, истинска вода ненапита. Същевременно стана ясно, че мераклии – кукловоди на протестите има. И че на гърба на спонтанното народно недоволство се кроят сценарии, залагат се амбиции и интереси. Блокирането от близо 5000 протестиращи на варненската ж.п.гара пък доведе до това, че влакове закъсняха. Протестиращите бяха на релсите. Протестът бе срещу приватизацията на БДЖ –„Товарни превози” и тази позиция породи основателни съмнения, че левичарството е превзело буйните им глави. В София пък се получи конфронтация между различните групи на протеста. Телевизиите показаха изясняването на техните отношения на фона на странна протестираща персона с индиански пера на главата.
Протестиращите в Пловдив поискаха оставката на кмета Иван Тотев. Причината е 35-процентното увеличение на местните данъци. Протестиращите в Благоевград блокираха главен път Е-79. За известно време движението по международния път бе спряно. Бройката на протестиращите в градове като Шумен, Добрич, Смолян, Сливен и Пазарджик не надхвърли общо 1000 души. Близки до символичното бяха и протестите във Велико Търново, Видин и още много други градове на страната.
На протестното разноезичие и на общите пожелателни послания без конкретен адрес, спокойно реагира президентът Плевнелиев. Този път от Виена. И за да бъде ситуацията още по-абсурдна и той заяви, че подкрепя протестите. Но не пропусна да постави пръст в раната – разнопосочните и дори противоречиви искания на протестиращите. Така всички „гласни“ станаха „съгласни“. Но промяна няма.
Истината е, че протестите затихват.
Идва изборно време. Демокрацията ще наложи своите правила. Взаимоизключващите се искания още известно време ще странстват в публичното пространство. В парламента ще се настанят знайни и незнайни герои. Някои от тях са сменили по няколко партии. Ще се появят и т.нар. „нови лица“. Едни от тях са нови, защото наистина са аджамии. И това ще проличи много бързо. Както пролича и в досегашните „нови лица“ доведени в политиката от Симеон Сакскобурготски, а след това и от ГЕРБ. Има и такива „нови лица“, които макар че участват в политиката от години, си останаха незабележими дори и когато заемаха постове в местна или централна власт. И попадането им в парламента само ще усили тяхната незабележимост. Защото в политиката, като във всяка друга човешка дейност има можещи и неможещи, а не стари и нови. И „Мерцедес“ е стара марка, ама е марка. И Ловеч прави автомобили, ама…
Защо ли в България винаги късно съмва? И защо трябва винаги да започваме отначало. И толкова ли е трудно протестиращите да прогледнат, че не всички политици са виновни. Че вината е индивидуална. Не е трудно, ако научат известното. А то е толкова просто –лицата свързани с бившата комунистическа партия и държавна сигурност приватизираха България. От комунисти станаха първи капиталисти. Те управляват днес фирмите , банките , медиите и живота на българите. Ако хората, които днес се штурат протестно по улиците и площадите на България не видят тази истина и не насочат гнева си на точен адрес, със сигурност ще бъдат излъгани. А много партийни шушумиги ще използват ситуацията, за да изпълзят нагоре като „нови лица“.
