Един драскач е написал пасквил срещу мен. Драскачът е БОЖИДАР ЧЕКОВ. Пасквилът има заглавие „Бай Ганьо Йорданов". От начало до край – измислица. Дълго време я подминавах с пренебрежение, защото да отговаряш на мръсотията означава, че приемаш правилата на мръсниците. Но тъй като приятели във Фейсбук ме помолиха да отговоря, правя го заради тях. И така. В текста се твърди, че през лятото на 1990 г. съм бил в Париж, на път за САЩ и следва съответния разказ, в който има следните твърдения:
1. Твърдение: „Беше някъде в началото на лятото през 1990 година."
Пояснение: В „началото" на лятото на 1990 г. бяха изборите за ВНС – 10 юни. Обикалях България, за да чуят хората истината за престъпленията на комунистите. Тъй че няма как през 1990 г. да съм бил в Париж.
2. Твърдение. „Канен от републиканци на конгрес в Калифорния."
Пояснение: Никога не съм бил канен на никакъв конгрес в Калифорния. Но в книгата си „Да нарушим Сценария" /2006/ разказвам как през месец февруари 1991 г. съм бил в Лос Анджелис по покана на българската общност в града и в рамките на тази визита, отразена с репортаж от в."Демокрация", имах възможност да присъствам като гост на събрание на Републиканската партия по покана на моите български домакини и на Републиканския институт. А така също имах високата чест да се среща и разговарям с президента на САЩ Роналд Рейгън. Но че ще имам тази възможност не съм и подозирал, не подозираха и моите домакини. Тя стана възможна след като говорих пред събранието на републиканците в хотел „Плаза" в Лос Анджелис.
3. Твърдение: „Веднага разпознах „големия" демократ: нисък, дебел, с брадичка „а ла Ленин".
Пояснение: няма как да ме разпознаят на летище „Орли" в Париж през лятото на 1990 г. Виж т.1. Никога не съм бил „нисък". На височина съм 175 см – „среден ръст". Към годината 1990-1991 все още не бях „дебел". А брадата? Когато като студент я „пуснах" си мислех за д-р Кръстев. Но драскачът едва ли знае кой е д-р Кръстев.
4. Твърдение: „миниатюрната Радикалдемократическа партия".
Пояснение: РДП на която бях председател, имаше 7 народни представители във ВНС и 16 в 36-то НС - в коалицията СДС. Какво разбира драскачът под „миниатюрна" партия не знам. Към 1990 г. единствената неминиатюрна партия бе БКП.
5. Твърдение: „После Йорданов бръкна във вътрешния джоб на сакото си и ми подаде едно шишенце с ракия, на което половината съдържание липсваше."
Пояснение: лъжа на драскач. Виж т.1. Впрочем, когато през февруари пътувах за САЩ, наистина носех 2 бутилки ракия – но в куфарите чекирани директно от аерогара София. За подарък на българите, които ме поканиха. Но те бяха българи, а не драскачи.
6. Твърдение: „Избрах за всички ни лангуста. За пиене поръчах бяло вино.
Какво е това и как се яде? – попита Йорданов."
Пояснение: при комунизма в България, която никога не бях напускал като син на "легионер", нямаше лангусти. И ако наистина някой ми бе предложил през 1990 г. лангуста, със сигурност щях да попитам „как се яде". Литературната фантазия е хубаво нещо, но не и когато е бездарна,от драскач. Всъщност, байганьовско е точно поведението на драскача, „новоизпечен" европеец, който смята, че ще шашне свой сънародник идващ от комунизма с „лангуста". Но и тук е в сила т.1. Просто мен ме няма в Париж.
7. Твърдение: „Русото момче с теб, може би е журналист? – попитах аз. „Не бе, той ми е бодигард" - отвърна Йорданов".
Пояснение: Вж.т.1. През 1991 г. за САЩ пътувах с Владо Брашнаров / журналист от в."Век 21"/. Той присъства и на срещата ми с Рейгън. Нито през 1990 г., нито през 1991 г., съм имал бодигард. Такава охрана се появи едва след 5 ноември 1992 г. когато станах Председател на НС и тя съществуваше по протокол до 1994 г. Оттогава до днес съм си сам бодигард - точно 20 години. И ходя въоръжен до зъби!
8. Твърдение: „всичко е платено от американците".
Пояснение: няма никакви американци и никой нищо не ми е плащал, нито през 1990, нито през 1991 г. Най-малкото пък хотел. Поради елементарната причина – т.1.
9. Твърдение: „Самуел Леви се държа с уважение към мен. Пратих му 45 неща. Излязоха две."
Пояснение: Самуел Леви бе секретар на в."Век 21". Истината е, че драскачът бе изпратил много материали за печет – разкази, публицистика. Тогава се запознах с него, но не в Париж, а в София, на ул. „Цар Калоян" №10. Обърнах му внимание, че един седмичник не може да си позволи да печата всяка седмица разкази от един и същи автор. Още повече, че те бяха доволно некадърни. Пуснах няколко и с това се приключи. И явно правилно съм постъпил,защото и днес такъв „писател" в българската литература няма. Беше драскач, драскач си е и останал.
10. Твърдение: „Кво прайш тука? Бегай във Варна, там съм ти запазил места в „Ривиерата" по 50 долара леглото!"
Пояснение: лъжа на драскач.
Заключение: Няма парижко лято за мен през 1990 г., няма лангуста, няма „ракия в сакото". Има пасквиладжия бездарен, лъжец и драскач.
