В. „Демокрация“
Само няколко години преди пространството от „Орлов мост“ до хоризонта да се изпълни с повече от един милион мечтатели, с решение на БКП е създадена частната търговска банка „Транспортна техника“, преименувана след това в „Балканбанк”. Неин шеф е Иван Миронов. От тази банка държавната фирма „Булгаргеомин” получава скромните 18 милиона германски марки с цел да придобие концесия за производство на тропическа дървесина от африканската държава Габон. И става тя, каквато става.
Парите са усвоени, документите оформени, включително и с имена на служители и работници по дърводобива. Но има една малка подробност и тя е, че както по-късно се установява,
„тропически гори за сечене на дървен материал не съществуват“ и държавата Габон никога не е давала такава концесия.
Това изяснява в доклад вицепремиерът в правителството на СДС през 1991-1992 г. Димитър Луджев. Но докладът изчезва от Архива на Министерския съвет. Как - тайна. Защо – очевидно. Електронен сайт твърди, че за този архив е отговаряла млада дама с фамилия Пръмова. Дали е било така или не – кой да ти каже днес. Подробност е, че част от документите по изтеглените средства по виртуалната габонска концесия вероятно са минали и през подписа на финансовия министър по това време в правителството на СДС. Това пък твърди разследващата журналистка Маргарита Димитрова в предаването „Неудобните“ на “Канал 3” на 23 май 2012 г. Но минали, заминали. Следващото правителство изпраща в далечен Габон специална комисия, за да търси изчезналата концесия. Да търси пари или тропическа дървесина, тъй като в България са изгубени всички документи.
В Комисията влизат шефът на правния отдел на Министерския съвет Андрей Делчев, а ръководител е бившият заместник-председател на 7-то ВНС Гиньо Ганев. В комисията е и експертката по концесиите и по „проблемите на гората”, защитничката на потребителите, гражданката „реформаторка“, която ще ни връща държавата.
В наши дни три независими източника разказват историята, която следва – депутатът от СДС в 36-то Народно събрание Христо Марков, сайтът „Разузнаване“ и разследващите журналисти Маргарита Димитрова и Асен Йорданов. Разказите им взаимно се допълват и поясняват.
На среща с президента на Габон – Ел Хадж Омар Бонго, който е най-дълго управлявалия държавен глава в Африка – цели 42 години, Гиньо Ганев демонстрира парламентарното си красноречие, а „съветничката по проблемите на гората” Кунева-Пръмова поставя изключително важния за родната ни икономика проблем за концесията и добива на тропическата дървесина.
В отговор Бонго обяснява, че „никога, по никакъв начин не може да има концесия за тропическа дървесина, защото лично той още през 60-те години е забранил да се секат тези гори, а българската концесия е чисто и просто огромна измама”. И допълнил, че за целите на измамата са били използвани няколко банки, парите са припрани и след платените комисионни „едни любезни българи” са ги прибрали.
Експертката Кунева е доволна.Свършила си е отлично работата и това си спомня от габонската си визита. Проблемът е обаче, каква точно е работата . Според Христо Марков, който пръв разравя тази история, работата е била в това да се заметат следите с един колективен доклад. Комисията се завръща в България и докладва, че „следи в Габон няма”, защото няма никаква концесия. Вярно е, че някъде по трасето са се загубили няколко десетки милиони, но това е бял кахър в годините на прехода. Има експертно становище, парите ги няма и виновни няма. За наказани няма смисъл и да си хабим думите. Наивникът Христо Марков, който е наясно с цялата история, споделя:
“Голяма част от участниците в това политико-мафиотско приключение „Габонската сделка”са живи, радват се на крепко здраве, завидно благоразположение и политически комфорт”. И припомня биографиите им. Представя обективно и Меглена Кунева като висш чиновник, който никога не изпада от играта наречена власт – и при правителството на Луканов, и при правителствата на Попов и Беров. „Незаменима“ експертка и служителка е и при Жан Виденов и при Иван Костов, а накрая е и царски министър и еврокомисар. Но кой ли у нас може така дълго да движи и безпроблемно при това, по етажите на властта една нежна реформаторска душа? Какъв е този политически асансьор на прехода? Може би това е „експертният потенциал“? От сайта „Разузнаване“ отговарят: ТОЛКОВА ДЪЛГО ВИСШИТЕ ЧИНОВНИЦИ СЕ КРЕПЯТ ЕДИНСТВЕНО ОТ СЛУЖБИТЕ С ДВЕТЕ БУКВИ – ДС.
