Александър Йорданов

...BLOGO, ERGO SUM!

  • Увеличете шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намалете шрифта
Начало >> вестник "ДЕМОКРАЦИЯ" публикувано >> ЗБИГНЕВ – ИМЕТО НА НАДЕЖДАТА

ЗБИГНЕВ – ИМЕТО НА НАДЕЖДАТА

14

           

Сред крамолите на политическото ни ежедневие неочаквано споменът ме върна към срещата ми с човек, който през 70-те и 80-те години на миналия век, стана символ на надеждата за милиони хора. Адам Михник го нарече „визионер и твърд реалист”. Визионер, защото бе сред малцината, които имаха ясна визия за разпадането на „съветския блок” и посочиха пътя на страните от бившия „социалистически лагер” към свободата, демокрацията и свободната пазарна икономика. При това го направи във време, в което малцина допускаха мисълта, че това ще се случи. Този човек е Збигнев Бжежински.

             Той успя да промени американската политика по отношение на Съветския съюз и страните от „социалистически блок“. Неговата книга „Съветският блок” реанимира американската съветология. В основата на визията му бе подкрепата за демократичните личности, сили и процеси в страните от Централна и Източна Европа. Защото няма демокрация и свобода без борба и противопоставяне на комунистическите режими.

            Същевременно Бжежински е и реалист. За него политиката е свят на ценности, които обаче се реализират в конкретни условия. Затова и в нея не винаги се случват идеалните варианти. У нас, по времето на комунизма, го наричаха „ястреб“ и „враг“. През 2001 година бе удостоен с най-високия български държавен орден „Стара планина“.

            Имах щастието да се срещна и разговарям с него преди 16 години във Варшава. Разговаряхме за бъдещото разширяване на НАТО. И мястото на България в този процес. Бжежински бе категоричен – „България ще бъде член на НАТО”. И допълни –„и знам, че го желаете”. Въпросът с „желанието” беше сложен. Тогава проруските лобита у нас бяха активизирали последните си сили, за да спрат пътя на България. Ката ден се изливаха лъжи и клевети срещу правителството на ОДС. Чертаеха се апокалиптични сценарии за това как и колко Русия ще ни спре за НАТО, как трябва да запазим „неутралитет”, как ще се влошат отношенията ни с „нашите освободители” и прочие медийни глупости, които се ръсеха без срам от пишман политици и журналисти – някои от тях днес са почти „десни“. По-късно се оказа точно обратното. Когато си в НАТО, Русия се съобразява с тебе. Иначе по стар имперски обичай току виж те посритала. Така, по инерция.

Във Варшава Бжежински проведе „работен обяд“ в парламентарния ресторант „Хавелка“ с парламентаристи от Украйна. Сред тях имаше и стари кадри на КПСС. Седяха чинно и слушаха неговия разказ за света, който те и до днес не разбират. Съветският съюз вече го нямаше и Украйна трябваше да намери своя път. И не случайно търсеше Бжежински.

Той и до днес си остава мечтател реалист. Знае, че НАТО ще продължи да се разширява. На въпрос на журналист на Би Би Си за бъдещето на Русия отговаря:

„За да си велика държава, днес е необходимо да имаш мощна икономика и съвременно общество. Това е невъзможно днес в Русия. Там има няколко блестящи града, а на двайсет километра от тях няма отопление и електричество, няма нормални пътища. На Русия ѝ трябва време, за да дойде на власт истинско постсъветско поколение и едва тогава ще започне да става истинска европейска страна”.

            Така мисли Збигнев Бжежински и не изключва и бъдещо членство на Русия в НАТО. Но преди това е лавината от въпроси: демокрация ли е Русия, има ли истинска пазарна икономика, има ли граждански контрол над армията, прозрачен ли е военният бюджет, съответства ли нейното въоръжение на стандартите на НАТО, ще приеме ли досегашната традиция американски генерал да ръководи военните структури на НАТО в Европа, а и брутният ѝ вътрешен продукт е равен едва на този на Холандия. Лавина от въпроси, които днес все още нямат отговор.

            Силно негово качество е откритото поставяне на проблемите. Затова е убедителен и когато критикува администрацията на Джордж Буш и когато демаскира кремълската политика. Вслушваме се в гласа му и когато анализира близкоизточната криза или разплита „китайския възел”. Той не върви след събитията, а ги изпреварва и казва истините, преди те да са станали очевидни. Според него финансово-икономическата криза в Европа е по-лоша отколкото тази, която САЩ преодоляха. Твърди още, че войната срещу тероризма няма да бъде спечелена, но тероризмът постепенно ще намалява и постепенно ще изчезне. Защото е реакция на „политическа враждебност и историческо нетърпение“, а те рано или късно се изчерпват. Впрочем „политическата враждебност и нетърпение“ са болестите и на младата българска демокрация. От нея боледуват цели партии и много партийни функционери. Но щом Бжежински казва, че дори тероризмът ще сте „стопи“ постепенно, защо пък Александър Йорданов да не прогнозира, че „враждебността и нетърпението“ откъдето и да идват те – ляво или дясно, са също исторически обречени. Ето, казвам го.

           

 
Банер