Блог – вълшебна дума за уморените от чудесата на ХХ век. Човечеството блогва. Блогването е като светкавица – блясва мисъл, образ, дума, възторг и гняв, и изчезват. Запратени някъде там, в глобалното всичко и нищо. И след това отново и отново - след бурята на ежедневието или в мигове като онези, за които Пенчо Славейков ще напише: „Животът цел е и към цел е Път”.
Блогът е дневник, висящ някъде между бездънното пространство и конкретното време. Дом на душата - на точен адрес и с денонощно отворени врати. Запалиш ли поне една думосветлина в него, блогваш ли, значи си жив.
Моят блог представя моята среща със събития и личности, размисли и коментари за времето, което ни преобръща. Това е и позиция, която е заета на мига, но и която всеки може да атакува. Тя не претендира да бъде безгрешна, истина от последна инстанция. Напротив. Тя е блогомисъл. Тя казва, но не винаги доказва. Епатира, но не възпира. Остава като подпис във времето, следа, по която изтеглям и нишката на моя живот.
Блогът ми даде идея за нова книга. И тя вече е факт – Blogo,ergo sum! Защото днес, в нашето време, ако си в нета, вероятно съществуваш. Пренесена на хартия, блогомисълта е своечужда. Сякаш е моя и не съвсем. Аз ли съм написал, казал, изговорил всичко това? Или някой друг е използвал моето име? Много от събитията, случките, нещата, които са породили думосветкавиците, отдавна са минало. И връщането към тях изглежда като надникване в килера на историята. И все пак, този килер е там, в глобалното нищо, в пространството бездънно. Там, в него, е нашият живот, времето, което познахме и което нас освети. Между кориците на тази книга блогомислите смутено се питат: защо сме тук? На този въпрос може да отговори само Негово Величество Читателят. Аз мога само да повторя: Blogo, ergo sum !
Новата ми книга съдържа статии, интервюта на политически и обществени теми. И същевременно политическа мемоаристика. Един жанрово разнообразен разказ за случилото се с българската демокрация и с демократичните сили през последните 20 години. Това е съдържанието на първата част озаглавена „Позиция”. В нея читателят може да научи, че новите лица в българската политика идват със „стари мераци”, а също така, че истината не е компромат. Ще разбера, че бившата комунистическа партия дори, когато „променя козината”, запазва „нравите си”. Мисля, че обяснявам убедително и защо не може да има личен успех в държавата, в която хората страдат. Нашата държава.И още, че освен хубави дни за българската демокрация, може да има и умни дни.
Всъщност, разказвам в новата си книга и за „мита за ченгетата” – една жестока българска реалност. И затова, че мърморещ народ орел не достига, за трагедията ни първо да местим, а сетне дам мислим. И още – за побългаряването на прехода и за това, за което други политици мълчат или много рядко говорят – няма европейски народ без европейски доходи.
Връщам се и към спомените. Разказвам за създаването и съдбата на Радикалдемократическата партия и на СДС. Връщам лентата на събития и личности, които предопределиха това, което хората в България преживяха. С много документи и снимки, които потвърждават силата на спомена. Разсъждавам и за „фронтовете в политиката”, за „ посткомунизма и гражданското общество” и разбира се – за президентските избори и поредните наши „надежди, илюзии и абсурди”.
Във втора глава на книгата – „От извора” описвам „двете Българии”, в които живеем. С проблемите на ежедневието, със скандалите и дори „историческите шашми”, със натрупаните управленски простотии в сферата на науката и културата. Поглеждам и към Русия, за да я представя „такава, каквато я видях”. И не спестявам много горчиви истини в един текст със странното заглавие „Изпопадваници и плесници”.
Трета и четвърта глава на „Blogo,ergo sum!” съдържа моите дипломатически мемоари от Р Полша и Р Македония. В „Полски дни” освен дипломатически дневник представям и моите срещи и впечатления от личности като Йоан Павел ІІ, Бронислав Геремек, Йежи Бузек , Лех Валенса, Адам Михник, Юзеф Олекси и Александър Квашневски. Тук българския читател ще научи малко известни или неизвестни у нас факти от техните явни и скрити биографии.
За любителите на загадките и неразкритите тайни мисля, че няма да има нищо по-интересно от „Хроника на една трагедия” – документален разказ по минути и часове за катастрофата на полския държавен самолет край Смоленск, когато загина голяма част от политическия, духовен и военен елит на Полша. И след това в „Мисия „Промяна” представям моята дейност като посланик в Полша, като не спестявам и щекотливите теми – например темата за „историята с българските имоти във Варшава”, както и един „опит за убийство” и много „опити” за доноси и клевети.
В главата за Македония представям успехите на нашата дипломатическа мисия в периода 2001-2005 година и правя анализ на доктрината на македонизма и възможностите за реакции от българска страна. Но тук читателят ще срещне много информация за някои от ярките личности на днешната македонска политика и обществен живот – покойните Борис Трайковски, Доста Димовска, Александър Лепавцов.Но също така и за двама премиери – Любчо Георгиевски и Никола Груевски. Представям и моите културни инициативи в македонската столица, както и полемиките, които съм водил на страниците на македонските средства за информация по теми и проблеми, които са от „мъчните” в двустранните ни отношения.
В последната глава на книгата – „Друг свят”, се завръщам „към себе си” и представям мои разсъждения за „националния образ на света като апология на различието” по повод творчеството на Георги Гачев. Връщам се и към любимата ми тема – за „своечуждия модернизъм”. И към две поетеси, които вечно преследват „времето” – Дора Габе и Елисавета Багряна. Но не забравям и за големия български поет Николай Кънчев, за „модерния Шишманов” и за „полските страници” на вестник „Век 21”. А последният текст – „Заразата „Шпенглер” е една провокация и връщане към творчеството на един забравен български интелектуалец – проф.д-р Константин Гълъбов.
”Blogo, ergo sum!” е книга, с която може да се спори. Но в която безспорно съм аз – със своите блогомисли.
