През 1989 г. на първия свободен демократичен митинг, ние младите, се възхищавахме на изпитото от страданието при комунизма лице на големия български актьор Петър Слабаков. Със синя лента на челото, с разперени ръце и готов да прегърне цялата демократична земя, Слабаков ни изглеждаше като истински лидер, народен водач. И влезе той във Великото народно събрание от листата на СДС. Но там започна подозрително често да приглася на българските комунисти. ВНС трябваше да приеме новата демократична конституция. Част от СДС тогава остро възрази, че тя не трябва да се приема от парламент, в който мнозинство има виновната за националната катастрофа на България комунистическа партия. Тридесет и девет народни представители от СДС напуснахме парламента и обявихме гладна стачка срещу приемането на новата конституция. И предупредихме, че парламентарното мнозинство на БСП, заедно с останалите в парламента депутати от СДС ще извършат предателство спрямо народните интереси. Защото в редица текстове на конституцията ние виждахме заложени реални препятствия пред българската демокрация. Виждахме това срещу което днес справедливо протестира народът ни – непромяната, фалшивата промяна. Останахме абсолютно малцинство, бяхме отречени,охулени. Беше време, когато другите бивши соцдържави извършваха реформи и никоя от тях не се занимаваше с приемане на конституция. България обаче осъществяваше комунистическия сценарий. Първо сами си сложихме юздата, а когато се оказа, че живота подсказва други решения, вече нямаше мърдане. Конституционната юзда ни теглеше назад. Не случайно българските студенти тогава нарекоха новата конституция „депутатска проституция“.
Но тези наши тревоги за бъдещето тогава не засягаха Петър Слабаков. Той с кеф вдигна чашата с шампанско, поздрави комунистите за конституцията и сам я подписа. И скоро след това, в 37-то народно събрание цъфна в техните редици, като народен представител от листата на БСП.
Днес синът Андрей Слабаков, когото мнозина по-скоро свързват с рекламата на матраците „Дормео“, с щедри гощавки и запои, показвани дори и от национална телевизия, се изживява като лидер на протестите и като глас за нова конституция. Неведоми са пътищата Господни. Но Слава Богу има интернет и само с няколко натискания на клавишите отидох в безкрайното пространство, за да прочета нещо от този новоизлюпен национален лидер. Зер, нищо чудно утре да грейне в Парламента. И зачетох:
Лайно и поет
Вървях нехайно по шосето
Вървях и нижех стих след стих
Но ето, че в лайно проклето
Се спънах и се строполих
Във упор гледахме се двама.
Във упор – с ледена омраза
И както в стара, гръцка драма
Лайното патетично каза:
„Защо ме гледаш с укор и насмешка?
Защо от мене се гнусиш?
Къде е твойта топлота човешка?
И ти сереш! И ти пърдиш!”
„Лайно! – отвърнах му веднага –
Клозет търси – не дума блага!”
ИЗВОД: Съдбата на лайната днес е тежка!
И ти ли мислиш, че е наша грешка?
-------------------
Философска балада
Аз съм старо, дърто парче
Но вече никой не ме ебе
Всяка вечер трамбовам тротоара
Децата ми викат „Старата Мара”
Най-обичам прост тираджия
Ама после шест дена се мия
И тийнейджър обичам със пъпки
Наркоман със гащи на кръпки
Напоследък май обичам всички
Но ме конкурират супертъпи пички
Нито Кант са чели, ни Волтер
А пък от Сенека няма си хабер
Хората, уви, доста изпростяха
А как се ебяха, ах, как се ебяха…
Затова съм тъжна, болна и гладна.
Д`еба вашта мама гадна.
Разбира се и тази лайнометна поезия си има почитатели. Един от тях е небезизвестния литературен критик Иван Гранитски, участник в проекта на агент „Гоце“ „АБВ“. Та според Гранитски, Андрей Слабаков „целият е изтъкан от игрова светлина. За него в пълна мяра може да се каже – Играещия човек.“ Съгласен. И днес „Матракът Дормео“ или „Лайнометът“ играе. И нищо чудно играта му да успее. Както през 1990-1991 г. успя и тази на баща му. Колко му е да осъществи следващата комунистическа цел – нова конституция по путиновски модел, президентска република, която все повече да ни приближава към евроазиатското политическо пространство.
Избори за Велико народно събрание с мажоритарен елемент ще доведат само до едно – присъствието в парламента само на 2 до 3 по-големи партии. Така ще бъдат легитимирани за пореден път и за дълго, с голямо и несъразмерно на влиянието им парламентарно присъствие, БСП и ДПС. Ще бъде изхвърлена на политическото бунище саморазбилата се традиционна политическа десница. И ще се гарантира присъствието в парламента на ГЕРБ. Възможно е да се промъкне в парламента и патерицата на БСП – партията на „гражданката“ Кунева. При мажоритарни избори големите партии имат предимство, защото вкарват депутати, както по пропорционална листа, така и по мажоритарна. А веднъж попаднали във Великото народно събрание дори и най-големите бунтари много бързо се прераждат във „велики конституционалисти“, на които им харесват депутатските екстри и мечтаят да прескочат и в обикновеното народно събрание. И нещата ще се повтарят такива, каквито вече ги познаваме.
Имат ли решение днешните проблеми на страната, на хората? Имат, но грешния път е анархията. Няма демокрация без политически партии. И хората от протестите трябва да изберат: или да изградят своя партия или партии, като избягат от популизма и ясно определят своята лява или дясна идейна ориентация или да изберат някоя от сега съществуващите политически партии според техните програми и да настояват те да реализират техните предложения. Другото е менте революция, която нищо няма да постигне, но още много може да развали. Или реклама, като тази за матрака „Дормео“.
