Отговор: Проблемът на СДС е, че е партия, а не може да стане съюз на демократични сили. Това е и проблем и парадокс, защото някога СДС имаше успехи, когато бе равноправен съюз на много и различни, но със сходна ценностна политическа система, граждански и политически организации. Имаше ясна и предвидима във времето програма. Днес СДС боледува от собствената си еднопартийност. Впрочем, същата болест е налегнала и ДСБ. От тази болест спасение няма. Поне не сега, не днес, не на този етап от общественото ни развитие. Лечението се нарича отваряне. Лекарствата – промяна на устава, ликвидиране на командно-апаратния стил, изграждане на свободни граждански клубове в рамките на съюза или казано на днешния политически език – преформатиране.
Въпрос: Принципна ли беше позицията на партията по отношение на Синята коалиция? Има ли нужда СДС от ДСБ?
Отговор: Идеята за „Синя коалиция” се роди, когато се провали мегаломанския проект на ДСБ, според който ДСБ трябваше да заеме мястото на СДС в политическото пространство. Неволята обаче накара Иван Костов да завие волана и тихомълком да признае, че е сгрешил, когато е превърнал успешната коалиция СДС в „командирска” партия, унищожавайки това, което някога аз наричах демократично политическо ветрило или казано по-ясно – възможността СДС да покрие по-голямата част от политическото пространство от центъра на дясно. Синята коалиция в този смисъл бе като признание за грешка и същевременно една надежда, че грешката ще бъде поправена. За съжаление нищо подобно не се случи. Вътрешните конфликти, недоверие и дори селски номера между членове и лидери на двете партии продължиха. Затова и този тип орташко обединение хората не го приеха. Нещо повече. Ако до вчера се мислеше, че СДС и ДСБ са като скачени съдове, то днес е очевидно, че по-скоро са като спукани гърнета. Защото техни дейци изтичат към други политически бидони – Найден Зеленогорски и Прошко Прошков, например директно цопнаха в новата политическа каца на Меглена Кунева. В този смисъл е по-добре двете партии да продължат отделно, пък Господ си знае работата.
Въпрос: Ще успеят ли Емил Кабаиванов или Ваньо Шарков да вдигнат сгромолясалата се десница отново на крака?
Отговор: Ако можеха да са го направили досега. Защо трябваше да чакаме да станат кандидати за председател? Макар че има нещо симптоматично и много показателно във факта, че и двамата са лекари. Шарков има идея да залепи СДС отново до ДСБ. Там обаче той е „слаба ракия”. При това СДС трябва отново да започне да скача срещу БСП, а там Шарков също е слаб – по ред причини. Кабаиванов е ново лице за широката политическа публика. Но това е и неговия шанс. При това, забележете, докато досегашните лидери на СДС вече повече от 10 години дърпат надолу организацията, през това време Кабаиванов, вярно на локално равнище, печели избори и успява да обедини хората около своята личност. Това прави впечатление, както и факта, че единствен той от кандидатите говореше открито за възраждане на СДС. На такъв човек си струва да се помогне.
Въпрос: Правилен ход ли е залитането на някои хора от СДС към ГЕРБ? Възможно ли е СДС да бъде „засмукано” от партията на Борисов и да изчезне от политическата карта на България?
Отговор: В момента ситуацията е друга. Известни дейци на ДСБ бяха засмукани от ГЕРБ и днес се доволстват с постове в министерства и дипломатически представителства. Имената на Евдокия Манева и Константин Димитров говорят недвусмислено за това. Не съм чул Иван Костов да ги е „отлюспил” по този повод. Бих посъветвал СДС да разсъждава в посока на това да не допусне следващото управление на страната да бъде доминирано от БСП. Ако се работи в тази посока е нормално да се търсят след изборите мостове и сътрудничество с ГЕРБ. Така че в случая не може да се говори за залитане, а за трезва дясна политическа преценка. След като и СДС и ДСБ са се докарали до политическото дъно трябва да се опитат да изплуват. Въпросът е кой пояс ще хванат – на БСП и Кунева ли или на ГЕРБ. Защото без пояс до властта не могат да стигнат. Разбира се, могат да изплуват и сами – но дълго и мъчително, ако изобщо са им останали сили.
Въпрос: Какви грешки допусна Мартин Димитров, за да се стигне до тук?
Отговор: Проспа си мандата. Вярвах, че като е млад това ще му даде самочувствието и вярата в успеха. Стана точно обратното. Спаружи се и направо стана невидим под тъмната сянка на коалиционния партньор. Влюби се в парламента и забрави, че парламента не е България. А там пък започна да гласува заедно със столетницата. Нещо недопустимо за млад човек. Основната му политическа грешка бе, че не отвори партията за нови членове и симпатизанти, не и придаде по-свободен, по-творчески дух. И най-важното. Като лидер не успя да формулира нова идея, нова политическа програма с ясни и разбираеми приоритети. Програма за управление, а не за вегетиране в политическото пространство.
Въпрос: Кой е вашият фаворит сред кандидатите за председател? Видяхте ли конкретни програми от страна на кандидатите за председатели?
Отговор: Мисля, че на този въпрос отговорих. И все пак, който и да стане председател ще трябва да отвори СДС към гражданското общество, да го преструктурира, за да изглежда съюза по-малко като партия и повече като национално движение. И да започне отдолу, а не с апаратни игри отгоре. И програмата – най-важното. Какво точно и конкретно ще направи СДС за българските граждани сега, веднага, а не само с обещания за утре. В това отношение Шарков е обременен от много и различни партийни обвързаности – и в миналото и днес. Кабаиванов ми се вижда по-освободен и по-решителен. Но кой знае?
Въпрос: След последните избори анализаторите и социолозите не дават шансове „сините” да влязат в парламента догодина. Заслужават ли „сините” да имат парламентарна група при тези обстоятелства?
Отговор: СДС е романтиката в нашия политически живот. Бих казал - драматичната романтика на нашия живот. Ако си отиде нищо след това няма да е същото. То и от сега се вижда. Животът ни посивя. Разбира се, на върха ще изплуват тарикатите, приспособленците, политическите номади, тези които с кабаретна лекота прескачат от партия в партия. Но България не я чака нищо добро.
Въпрос: Бихте ли подали ръка на СДС отново, за да бъде спасена десницата преди изборите догодина?
Отговор: Моята ръка е подадена вече повече от двадесет години. Тя е крепяла и е водила напред СДС. Но днес не съм сигурен дали СДС я желае.
