На 15 май Националния съвет на СДС с явно и поименно гласуване, а не с тайно или задкулисно действие, взе решение на следващите избори СДС да не участва в проекта „Синя коалиция”. Присъствах на това заседание без предварително да съм определил своята позиция. Запознах се с текста на проекта за споразумение. Разговарях и с членове на партията от различни региони. Не беше трудно да разбера, че те бяха дошли на заседанието с надеждата за възраждане на духа и ценностите на СДС. Моят приятел от ранните години на СДС и доказан антикомунист, сега народен представител от СДС в „Синята коалиция”, Лъчезар Тошев дори сподели, че е отвратен от апаратните игри в дясното пространство. И предложи една концепция за започване на процес на възраждане на „синята идея” отдолу, а не от „оглупелите” от партийно-апаратни интриги и игри досегашни „фактори” в СДС и ДСБ.
Започна заседанието и още в първите минути станах свидетел как самият председател Мартин Димитров, евродепутатката Надежда Нейнски и особено младия главен секретар Димитър Иванов, се опитаха да манипулират членовете на Националния съвет с измислени процедури, неправилно поставяне на предложенията за гласуване, изобщо с номера и „хватки”, които са ми до болка познати и омръзнали в партийната работа. Явно предварително набелязаната цел беше да се стигне до „удобното” за част от ръководството и главно за сегашните сини депутати решение – на всяка цена СДС и ДСБ да формират „Синя коалиция”. Опитът, който имам в политиката, бързо ми показа, че самият текст на Споразумението практически ликвидира СДС, защото прехвърля отговорността за вземането на важни решения към една нова политическа структура – коалиционен съвет, в която мъдреци като Иван и Мартин ще вземат решенията, а на наша милост, е отредена участта да им ръкопляска. Благодаря за доверието!
Наскоро издадох книга, която е посветена на идеята за обединение на антикомунистическата общност в България. И винаги съм пледирал за единодействие и разбирателство между СДС и ДСБ. За съжаление в последните три години станах сам свидетел, как това обединение на хартия се случва, но на практика не се осъществява. И причината е в апаратното, командирско, структуриране и на ДСБ и на СДС. Апаратчиците и „командирите” на двете партии се опитват да се „спечелят” или „прекарат” взаимно. И това отблъсква нормалните хора от техните непрестанни интриги. Нещо повече. Личности като Петър Стоянов, Иван Костов, Надежда Нейнски нито веднъж не обясниха смислено и културно, за какво точно бяха техните махленски конфликти и разправии, които доведоха до взаимни тежки обвинения, конфронтация и серия от политически загуби. Вероятно всеки един от тях има своя истина, но резултата е плачевен и той доведе до разцеплението на СДС, до съсипването и на малкото останала надежда, че в България може да има истинско демократично, антикомунистическо управление. Загубих надежда, че Иван Костов ще се извини за глупостите, които изрече срещу СДС и оплю хората, които му дадоха с гласа си подкрепа да бъде и лидер и премиер на България. Днес той е пак „велик”, „историческа личност”, но горчилката от недостойното му отношение остава.
„Синята коалиция” между СДС и ДСБ днес е представена в Народното събрание, но тя не изпълни основната цел с която бе създадена – да управлява България. Нейните членове и симпатизанти заслужават да управляват страната, а не да бъдат вечна опозиция. Те и по времето на комунизма бяха опозиция, затова и не е необходимо да бъдат опозиция и при демокрацията. Следователно, от днешните лидери на СДС и ДСБ се очакваше да отведат своите политически сили до управлението на страната. И ако не успяха повече от десет години да направят това, то нямат моралното право да се изживяват като важни политици и лидери. Защото по-скоро остават впечатлението, че ги интересува само личния просперитет в политиката и живота, личният келепирец. Обвинявам ги, че забравиха кой е основния противник на българската десница. Припомням им, че това е партията на бившите комунисти – БСП. И сега, когато те превръщат във враг №1 партията ГЕРБ, те извършват предателство спрямо основната идея и ценност на демократичната общност в България – недопускането в управлението на страната на бившите комунисти. Иван Костов и Мартин Димитров нито веднъж не излязоха с ясна, категорична и твърда позиция срещу БСП. Нещо повече. В определени моменти те дори подкрепиха в парламента политиката на БСП. Това аз не мога да приема и няма сила, която да ме убеди да приема. Сега, когато атакуват ГЕРБ, макар и в много отношения справедливо, на мен ми липсва атаката срещу БСП. Но си задавам въпроса: ако ГЕРБ и десните не постигнат добри резултати на следващите избори отново БСП ли ще ни управлява? И кой ще бъде виновен за това? Очаквам да чуя каква е стратегията на политици като Костов и Мартин Димитров, като Надежда Нейнски и Светослав Малинов, БСП да не получи възможността да формира следващото правителство на България. Засега отговор нямам.
Затова и СДС трябва да се върне към своето антикомунистическо начало и да остави апаратните игри на опитни политици като Иван Костов. На това поле, на командно-апаратната игра, Иван, когото добре познавам още от времето, когато се чудеше в коя партия да се запише, е безспорен лидер. Той го доказа в годините.
Очудвам се, че днес се предлага отново коалиция при положение, че новата избирателна система е антикоалиционна. Тя не стимулира, а по-скоро възпрепятства създаването на коалиции. Разбира се, освен ако коалиционните партньори не са наистина влюбени един в друг Увлечени в своите партийни страсти, вероятно и Костов и Мартин Димитров не забелязват тази важна промяна в изборното законодателство. В случая със СДС и ДСБ дори самите лидери говорят за „брак по сметка”, за събиране на „разведени”. А това означава недоверие и търсене на временни изгоди, чрез нещо, което отдавна е разрушено и не съществува. Но виновни за това, че не съществува са самите брачни партньори, а не такива като мен, които просто са присъствали на сватбата и на развода.
Аз не искам да преживея още едни избори, в които членовете на „Синята коалиция” взаимно ще си правят номера, ще се хулят един друг и цялата дандания ще бъде затова да вкараме отново десетина „велики” лидери в Народното събрание, които да се изживяват като пожизнени депутати.
Затова и приветствах решението на СДС, защото е честно и почтено. То дава шанс и на двете партии да влязат в Народното събрание, да развият своите идеи, програми. Без да се конфронтират и спорят. И със сигурност тогава ще имат много повече народни представители отколкото днес. Поне такава възможност дава избирателния закон. Така ще избягнат и клопката в него – коалиционните партньори да си правят номера като ползват преференциалното гласуване и преместват напред в листите „своите” си хора.
Политиката е изкуство да се вземат точните решения в точно време. СДС взе едно добро за демократичната общност на България решение. Тези, които са срещу това решение, с нищо не показаха през последните години, че могат да направят повече за тази общност на България. Вярно е – демонстрираха, че могат да бъдат опозиция. Но въпросът е, че не могат да изведат демократите и антикомунистите до управлението на страната. И не прави чест на младия политик Мартин Димитров да клевети и лъже за аргументите, с които е взето това решение. Защото така само показва, че е чужд на СДС и близък на „чужди проекти”. Всъщност, прав е Лъчезар Тошев, че възраждането на синята идея трябва да започне отдолу, а не от командирските канцеларии на лидерите. И конкретно СДС трябва да си върне образа, който ме привлече към него – на национално антикомунистическо движение, което трябва да участва в управлението на страната. За да променя към добро, към хубави дни България. А не просто да се изживява като поредната опозиционна партийка в България. Такива вече има. Желая същото и на ДСБ. И ще стискам палци и за техния успех. Но все пак, СДС е политическата сила, която може да формулира новия дневен ред на България. И затова трябва да бъде подкрепен от всички, които искат и желаят промяна в нашата страна и спиране на похода на БСП към властта.
