СДС възникна като политическо движение, чиято организационна структура бе договорно оформената коалиция. В него влязоха 16 политически партии и граждански организации. Всяка имаше право на 1 глас при вземането на политическите решения. Приемайки за своя кауза демокрацията, СДС сам се учеше на демокрация – вътре в коалицията имаше дискусии, спорове, по-твърди и по-умерени позиции. СДС представляваше истинско политическо ветрило, което покриваше почти целия политически спектър – от социалдемокрацията през либерализма до християндемокрацията, от европейското ляво до европейското дясно. Идеята ни бе партиите, които представляват тези политически ценности, да работят заедно в синьото политическо семейство, докато постигнат основните си цели – трайното отстраняване на БСП от власт, демократизиране на страната, членство в НАТО и ЕС.
За съжаление далеч преди да е постигнала и малка част от тези цели, коалицията СДС бе трансформирана в партия. Затова и подписът на Симеон Сакскобургготски(правителство НДСВ-ДПС) се мъдри под договора ни за приемане в НАТО, а под този за прием в ЕС е подписът на Сергей Станишев(правителство на БСП, НДСВ, ДПС). На партиите и организациите създали СДС бе отредена ролята на „присъдружни“, което обезмисли тяхното партийно и организационно битие. Образно казано, ветрилото се сви и се превърна в командирски жезъл. Идеолозите на това превръщане на СДС в партия не виждаха по-далеч от хремавите си политически носове. Резултатите говорят сами. Коалицията СДС спечели два пъти парламентарни избори – през 1992 и 1997 г., а мнозина смятат, че СДС е истинския победител и на първите демократични избори през 1990 г. – за 7-то ВНС. СДС спечели два пъти и президентски избори – 1991 и 1996 г. Печелеше многократно и местни избори.
Макар в навечерието на изборите през 1997 г. формално СДС да бе станало вече партия, коалиционната формула Обединени демократични сили /ОДС/ реализира политическия успех, което не беше трудно при катастрофалното управление преди това на БСП с лидер Жан Виденов.
След превръщането си в партия постепенно СДС загуби всичко, което можеше да се губи. Загуби всички президентски и всички парламентарни избори, като постепенно се раздели и с кметските места на почти всички големи градове. Там където все още печелеше бе в резултат на сложни местни коалиции. Накрая, през тази година, достигна и до абсолютния дълбинен рекорд – не влезе в парламента. Междувременно политиците, които реализираха проекта „синя партия“ сритаха собственото си творение и си създадоха свои партии. Най-видима от тях днес е партията ДСБ с доскорешен председател – идеологът на проекта „СДС партия“, която обаче също остана извън парламента. Останалите „десни партии“ родени от СДС са подробност от пейзажа, дори и когато се титулуват „Синьо единство“.
Обобщено казано, проектът „СДС – синя партия“ не само катастрофира, но и подари властта на бившите комунисти и те я ползват успешно чрез различни управленски формули, но почти винаги коалиционно. Впрочем така е и в „паркинга“ на живота. Свободното място винаги има кой да го заеме.
Днес като ирония на съдбата и в навечерието на своето създаване (7 декември 1989 г.) СДС сам се превръща в присъдружна партия. Превръща се в това, в което той сам превърна партиите, които го изграждаха. В събота, 26 октомври 2013 г. СДС прие Меморандума за участие в Реформаторския блок и така стана поредната присъдружила се партия към блока съставен от ДСБ и Гражданско движение „България на гражданите“. Въпросът, защо трябваше да се унищожава коалицията СДС, за да се участва днес отново в подобна коалиция е излишен. Истината е, че самото съдаване на Реформаторския блок изпраща трайно в историята СДС. Защото този блок замества СДС в политическото пространство днес. Той така е замислен и присъдружността на СДС в него само ще подчертае безмислеността на извършената през 1997 година трансформация. Впрочем, тъй като идеята за Реформаторския блок е на политикът осъществил превръщането на СДС в партия, то не трябва да се изключва и варианта в един момент самият Реформаторски блок да стане партия. И попадаме в света на народната мъдрост, където лозунгът, че съединението прави силата, се оспорва от дълбоко индивидуалистичното и трайно народопсихологическо послание за орташката кобила.
Но затваряйки очи, аз гледам оптимистично! И с болка споделям тревогата си, че смалявайки се до равнището на присъдружна партия, СДС губи смисъла на самото си име. Защото да се нарича една партия съюз, че и сила, и същевременно да е присъюзена от неволята на политическото си безсилие, е като разсъбличане в турска баня. Оставаш така, както майка те е родила, и всичко може да ти се случи.
Много преди майските парламентарни избори и далеч преди създаването на Реформаторския блок, неколцина „стари“ и „нови“ лица на СДС, предложихме концепция и конкретни стъпки за възраждане на СДС. Концепция и стъпки за връщането на СДС към истинският му образ, политическа организация и смисъл на силен съюз. Бяхме оставени без внимание, без отговор, затова пък след изборите на празното място се създаде Реформаторския блок. И в него на СДС бе отредено скромното присъдружно място. Политическо салтомортале!
