Няма смисъл да се питаме, защо именно сега Сергей Станишев се активизира, защо именно сега Мирослав Найденов се разпя, защо именно сега Главна прокуратура светкавично се самосезира. Отговорът е очевиден – защото идат избори, а след тях и голямата баница – европейските пари през следващите четири управленски години. Ако бях вътрешен министър щях да подслушвам такива като Мирослав Найденов денем и нощем. Или поне от момента, в който стартира стандарта „Стара планина“. И основанието щеше да бъде, че на лицата им е изписано това, което специалните разузнавателни средства само ще потвърдят.
Това са провокативни думи. Да се подслушва, без законови основания, е престъпление. Но както борбата с терористите не изисква специални уведомления, така и борбата с престъпността у нас, на всички равнища – от село Горно Нанадолнище до министерските кабинети, не би трябвало да има почивен ден. Проблемът е, че активизирането ѝ точно в навечерието на изборите буди сериозни подозрения.
За 23 години ченгета и комунисти, бивши и настоящи, разпнаха България. То не беше алчност, то не беше грабителство. Това беше нещо невиждано и несрещано никъде по света. Нашите единствено губят от бившите си съветски другари. И там в „широката родна страна“ тези, които тормозеха хората за една казана дума и им пълнеха главите с глупостите за строителството на комунизма, станаха вълчи капиталисти.
През българския преход в грабенето на държавата се изредиха всички отдели на бившата Държавна сигурност и РУМНО. Такава метаморфоза историята не познава. Днес комунисти и ченгета с право могат да рапортуват - и ний сме дали нещо на света. Накрая в далаверата решиха да се намесят и тези, които служителите от ДС и РУМНО и висшата комунистическа номенклатура, наричаха „прости милиционери“. Но се оказа, че и те „го могат“. Баницата обаче почти свърши, остана само европейската торта и бухналото козуначе АЕЦ „Белене“ , и довчерашните строители на социализма и пазители на социалистическата собственост, се изправиха един срещу друг, с искряща омраза в очите, с ненавист, която дори и да е искрена, зле прикрива пламтящия огън на алчността и намеренията за ново грабителство.
България е предадена и разпната на кръст от безбожници, атеисти. Но в тунела на времето, в което живеем, все още мъждука светлинка. Можем да тръгнем към нея. И да възкръснем – като народ, държава, нация, като човеци Божии. След Разпети петък идва Възкресение Христово! Да отворим душите си за Него!
С големия актьор Георги Мамалев, мой съкварталец и стар приятел още отпреди демокрацията, разговарям в репетиционната зала на Народния театър. Откраднал съм от времето му за почивка преди следващата сцена на Шекспировата драма Ричард
