Александър Йорданов

На този ден – 9 септември 1944 г., спира нормалното време на България. Под лозунга за „свобода“ Отечеството ни постепенно попада в мрежата на един чужд и враждебен свят – светът на комунизма. В мистерията на този ден, в тъмните нощи и сивите години, които го последваха, откривам нашата трагедия като народ. Трагедия, която и днес белязва дните ни.

В политически план събитията в навечерието и непосредствено след 9 септември 1944 г., представляват въоръжен държавен преврат осъществен от най-безпросветните среди на българското общество символизирани в партията на българските комунисти с активната намеса на държавното ръководство на една чужда държава – СССР.

Този „реформаторски“ култов призив отправи през не толкова далечната 2007 г. Пламен Орешарски, в качеството си на министър на финансите, към своя събеседник Даниел Вълчев – тогава също министър в Тройната коалиция, а днес виден „реформатор“. Та седяха си тогава двамцата рамо до рамо и без да подозират, че пред тях имат включен микрофон обсъждаха как „да развалят седянката“, т.е. стачката на учителите. Дали пък и днес някъде, но вече внимавайки за микрофона, премиерът не споделя на „ухо“ същото? И кой ли е събеседникът му днес? Дано да не е Даниел Вълчев? Но което незнам, наистина незнам.