Александър Йорданов

Продължение

ПРАВИТЕЛСТВОТО НА „НАЦИОНАЛНОТО СПАСЕНИЕ“

След безкрайни отлагания едва през пролетта на 1991 г. започна обсъждането на основните начала на бъдещата конституция. Но веднага стана ясно, че комунистическото мнозинство в парламента ще бави и разтяга във времото нейното приемане. Същевременно се обсъждаха такива текстове, които нахлузваха законодателни примки на шията на демократичните институции. Дебатите във ВНС бяха остри, нестихващи. Оригинално е видял „везната” и духа на това политическо време Румен Статков. Междувременно бе формирано т.нар. правителство на „националното спасение“ с премиер Димитър Попов. Много бързо забравихме, че Попов бе един от тези, които брояха „както трябва“ бюлетините от изборите за Велико народно събрание, и това преброяване  очуди света. Защото, когато комунизмът падаше навсякъде в Европа, ние, според ЦИК, си го избрахме отново в пълен комплект, барабар с Джуров, Лилов, Луканов, Кюранов и чак до Премянов.

Продължение

ПЪРВИ ДИСКУСИИ И СПОРОВЕ

Пресконференция на националното ръководство на РДП – с Елка Константинова, Михаил Неделчев, Кирил Велев и Стефан Хаджитодоров.

Още непроходили в политиката и ето че проведохме дискусия в музея на П. К. Яворов против партизанството в политиката. Било е началото на 1990 г. и реално тогава политици, в днешния смисъл на думата, нямаше. Имаше комунистическа партия със своите партийни функционери, които държаха цялата власт и народ. Но ние вече предусещахме, какво партийно партизанство се задава на политическия хоризонт. В коалицията СДС някои партии вече бяха започнали да се изживяват като „големи” и „политически гръбнаци”. Колко са „големи“ показа времето. Но тогава и социалдемократите на д-р Петър Дертлиев, и земеделците на бай Милан Дренчев, а по-късно и демократите на Стефан Савов, се изживяваха като „големи“ партии.