Отминалата неделя отново се превърна в ден на национални протести. И не само в София. Новото в столицата бе, че се стигна до временно блокиране на коловози на Централната ж.п.гара. Останалото бе известно - уличен марш от сградата на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, до Президентството. Основните лозунги бяха „Мафия” и „Победа”, а доминиращото знаме – националният флаг. Полицията наблюдаваше спокойно. Инциденти нямаше. Искането президентът Росен Плевнелиев да сформира кабинет и да направи проверка на 23-годишния преход, бе като боксов удар във въздуха. За първото президента знае, че трябва да го стори, но конституцията му казва, че сам не може да го направи, а отново са необходими „консултациите“ с политическите партии. Протестиращите не трябва и за миг да забравят, че протестират свободно, защото има политически партии, които са гарантирали свободите на гражданите като техни представители. Когато в България управляваше само една партия с „ръководна роля“ протести нямаше. Поне до 1989 година. Искането за „проверка“ на прехода също не е работа нито на президента, нито на служебното правителство. Някога комунистите и охраняващите ги милиционери обичаха да казват, че „проверката е висша форма на доверие“. И с тази кодова фраза отваряха вратата за репресии и ограничаване на гражданските и човешките права. Докато протестиращите не се научат да говорят конкретно и да отправят посланията и исканията си на точни адреси, техният протест ще изпуска парата на недоволството в свирката и нищо няма да задвижи от механизмите на промяната.
