Голямо чудо е „социалната мрежа“. Всеки споделя това, което мисли, чувства, разбира. И всеки си „знае“ своето. По гръб не пада. А това доказва и нашата народностна характерология. Чета споделеното от познати и непознати, от приятели и „неприятели“. Дразня се, когато без да познават думите, а още по-малко делата лепят етикети. Говореното на всеки срещу всеки вътре в демократичната общност на България практически изолира тази общност от възможността трайно и успешно да управлява. Затова пък на „нашето“ място, дадено ни от историята в последното десетилетие на ХХ век, задълго се настаниха тези, които уж трябваше да си отидат от живота ни.
В началото на 2013 г. благодарение на решение на ръководството на СДС започна да излиза вестник „Демокрация“. Успяхме да издадем само 17 броя. С болка посрещам хулите срещу това скромно, но достойно начинание. Обидно ми е, когато хора, които не са прочели дори един материал в него, говорят подигравателно за съдържанието на вестника.
Затова и реших да „пусна“ в социалната мрежа част от текстовете публикувани, а някои и останали непубликувани, на страниците на вестник „Демокрация“. С надеждата, че споделеното тогава на страниците на „Демокрация“ може да е поучително за всички, които днес, а вероятно и утре ще продължат да търсят истината - за света, в която живеем, за нашата българска орисия.
