Валерия Александрова
Две събития предопределят съдбовно живота на големия български художник Румен Скорчев. Първото се нарича Богданов дол. Днес това е пространството срещу кв. „Бела вода", което старите пернишки миньори знаят като рудник „Толбухин" – в посока към Радомир. Има нещо символично във факта, че комунистите са поставили име на съветски военноначалник на място, в което са съсипвани човешки съдби. Старото име на рудник „Толбухин" край Перник е Богданов дол. След преврата на 9 септември 1944 г. и последвалата съветска окупация на страната, Богданов дол се превръща в един от многото лагери за „враговете на народа“ и главно – за „гнилата интелигенция“. Тук по случайност избягва смъртта класикът на българската литература Димитър Талев. А Скорчев попада в лагера заради карикатура на „бащата на народите“, съветския сатрап Йосиф Висарионович Сталин.
Едва 25-годишен го сполетява най-страшното – слепотата. Но неочаквано следва мистично завръщане към светлината. И до днес лекарите не могат да обяснят неговото заболяване. И последвалото проглеждане. Затова и последната му изложба „Сянката и светлината“ е една дълбока метафора. Румен Скорчев споделя:
„Мисля повече за сенките и светлините в човешкия дух. Аз не изобразявам реалността. Не се стремя да повтарям това, което Всевишният е създал. Аз отразявам моя свят, който търси своите съмишленици.“
Говори с презрение за „политическите комедианти“, за всички, които са си направили свое блато и се чувстват щастливи в него. И като прави асоциация с класическите „жаби“ на Йордан Радичков, чиято книга „Малки жабешки истории“ е илюстрирал, афористично изобразява с думи:
„Жабите в блатото дразнят умна България“.
Всъщност говори за това, което всички чувстваме, макар и не винаги да изразяваме. А то е очевидно – „в нашата объркана държава никой и нищо не е на своето място“. И това го казва интелектуалец космополит, който страда и се измъчва за нестаналото в България. И мечтае за повече светлина и духовност в ежедневието, в човешкото общуване.
Той рисува, както мисли – експресивно, фрагментарно, афористично. Картините му са сякаш незавършени мисли, интелектуални провокации. Те говорят с конфигурациите на фигурите и пространството, така, както голямата литература говори със сенките на думите. Те не отразяват, а изразяват. Пред приятели академик Скорчев не скрива тревогата си за днешния български ден. Не спира да се вълнува за нещата, които мнозина са склонни да забравят – достойнството, националното самочувствие, дарованието и свободата.
Академик Румен Скорчев е майстор на илюстрациията и графиката, на рисунката и живописта. Роден е на 7.10.1932 г. в Търговище. Професор е в катедра „Графични изкуства“ в НХА. Организира самостоятелни изложби в Австралия, Италия, Индия, Холандия, Люксембург, Кюрасао, Русия, Швейцария, Германия, Австрия, Ирак, Норвегия, САЩ и др. Илюстрирал е над 200 книги за деца и възрастни. През 1990 г. е включен в двутомното издание за 300 съвременни художници в графичното изкуство, издадено от Международния център за изкуство в Киото, Япония. Негови творби са притежание на световно известни галерии: „Албертина“ – Виена, „Виктория и Албърт“ – Лондон, Национална галерия – Вашингтон, САЩ, музея „Лудвиг“ – Кьолн, Националната библиотека на Париж, Дордрехтмузеум – Холандия, Музей за съвременно изкуство в Кайро – Египет и др., както и в големи частни колекции в САЩ, Холандия, Италия, Франция и др. Носител е на национални и международни награди.