Разговор с актьора ГЕОРГИ МАМАЛЕВ: за вчера и днес, за това накъде отива света, за нашите приятели от Македония, за глупостта наречена АЕЦ „Белене“ и за живота такъв, какъвто е.
С големия актьор Георги Мамалев, мой съкварталец и стар приятел още отпреди демокрацията, разговарям в репетиционната зала на Народния театър. Откраднал съм от времето му за почивка преди следващата сцена на Шекспировата драма Ричард III.
Какво не ни достига днес?
Днес ми липсва топлината, сърдечността, която познах в детските и младежките си години. Тогава хората не си заключваха вратите нито денем, нито нощем.
Какво ни промени?
Хората се промениха, защото най-напред се промениха тези, които отговарят за това, какво да получи човек за своя труд. Нароиха се пишман бизнесмени и повечето са все от комунистическите, от номенклатурните среди. По-голямата част са със съмнителен произход на парите. Те са свикнали лесно да печелят, с далавера, с връзки, с подкупи.
Наистина ли мислиш така?
Когато се плячкосваше държавната собственост в България в първия ред бяха строени хората на БКП. И тогава партията раздаде пари и бизнеси на свои хора. И на хора от Държавна сигурност. Но те не могат да ръководят сериозно бизнеса. Те са формирани като ретроградни, учили са да разрушават капитализма, да му пречат. Тяхната работа е като дървено желязо.
А мястото на интелигенцията?
Тя е разпокъсана, разбита. Не можа да се ориентира. В началото беше повече на верен път. Сега е никъде. Оттегли се.
Песимист ли си за бъдещето?
Не. Но животът ни зависи от икономиката. И е важно наистина да я има и да работи, а не да се занимава с рязане на заводи за скраб.
Къде виждаш доброто, хубавото.
Хубаво е, че ще имаме магистрала до морето. Това е нещо видимо. Като метрото. Наскоро бях в Бяла, след това в Средец до Бургас. Бях приятно изненадан, когато ме посрещнаха осветени градчета, чисти, спретнати.
Какво очакваш от политиците?
Не трябва да слагаме всички политици под общ знаменател. Политиците са като всички хора – има добри, има и лоши. Все си мисля, че трябва да спорят, да се карат, ако щат, но да се начертаят 4-5 основни цели и позиции, които да не се променят от следващите, които ще вземат властта.
Между тези цели ще има ли място за АЕЦ „Белене“?
Какво „Белене“, какви глупости. Защо се хвърлят днес ненужно пари за този измислен референдум. Политически цирк.
Следователно без АЕЦ може, но без театър не може?
Така е. Без театър не може.
Фратю от „Чичовци“. Какво ни казва днес?
Фратю е винаги революционно настроен, но само на думи: „Братя, въздухът трепери…“ Някои от днешните политици са фратювци. Говорят, обещават, трепери въздухът от техните речи, но когато седнат в креслото на властта революцията приключва, всичко казано се забравя.
Стамболов в „Записки по българските въстания“. Каква поука пренася през времето?
Идеята на СДС да станем членове на Европейския съюз по сила е равна на делото на Стамболов. Когато готвех тази роля аз изчетох почти всичко за него. И страшно се възмутих на тези, които тогава смятаха, че ако не обичаш „до безкрай“ Съветския съюз или Русия, значи не си честен, не си истински българин. Тогава разбрах, че Стамболов не мрази Русия. Стамболов много добре познава Русия и затова гледа на Запад.
Финалната сцена в „История за оркестър“. Защо и къде „оставаме“?
Няма защо да бягаме. Пред нас е морето, а след него - Одеса. И ние оставаме. Напук на всичко, на неуредиците, на простотията и безобразията. „Оставаме“ означава да гледаме в бъдещето и да знаем, че ще има следващо лято.
Има ли днес носталгия по времето на социализма?
И тогава хората бяха недоволни. Но не смееха да си кажат. А на тези, които искат да се върне това време бих им казал – добре, ама заедно с празните магазини, с десетгодишното чакане за „Лада“, с по-скъпите коли на старо, с единствените първа и втора програма по телевизията, плюс една руска, с опашките за банани, и с корекомите, от които да си пазаруват само депутатите. Иначе говореното „да се върне“ е празно блеене.
За какво ти е мъчно?
За Велко, който ни напусна. Разтури се нашият оркестър.
В друго интервю казваш, че се тревожиш за това накъде отива света.
Наистина си е за тревога. Задълбочават се религиозните конфликти между християни и мюсюлмани. Тероризмът влезе и в нашия дом. Нещата не вървят на хубаво.
Само това ли е „тревогата“?
Не. Има и друго. Изчезнаха ярките политици. Няма ги Рейгън, Буш, Кол, Тачър. Как да вярваш на безлични политици. Безличието и бездарието в политиката ме притесняват.
Само в политиката ли?
И в европейското кино е така. Спомняме си нивото на френското и на италианското кино. Сега там не се ражда почти нищо стойностно. Или телевизията – безброй филми, гледаш и след две минути забравяш какво си гледал. Ето сега света полудя по един диджей и неговия „Гаднъм стайл“. А тази „песен“ е като нашата чалга.
Загубата на паметта. Затова ли в Македония така упорито крадат нашата история?
Това ме вълнува. Ние трябва да се разделим с политическата романтика спрямо Македония. Не трябва да ги подкрепяме безусловно. Защото те ни използват умело. Присвояват си историята ни, големите ни личности. Лично чух например глупостта, че Самуил бил от „запазен корен“ от рода на Александър Велики - глупости, глупости. Така руснаците навремето твърдяха, че светите Кирил и Методий са руски монаси.
Не си ли прекалено чувствителен на тази тема.
Моето безпокойство е реално. Не може да позволим на наш гръб някой да си създава история. Защото, ако македонците влязат с лъжите в Европейския съюз - с измислената история, с откраднатите герои, ще дойде ден, в който ще трябва ние да обясняваме в Европа кои сме и какви сме. И да се борим да си спасим някое парче от историята. Трябва да си пазим езика, литературата, песните, историята. Това е национално достойнство. Как може да се краде Вапцаров?
Нашият разговор ще бъде публикуван в първия брой на възродения вестник „Демокрация“. Какъв е твоят спомен от началото на вестника? Какво ще пожелаеш днес на неговия екип и на читателите му.
Ех, връщаш ме към демократичната романтика. Чакал съм на опашка да си купя „Демокрация“. Пожелавам на екипа да продължи това славно начало. И да има интересни неща за четене. И демократични. А на читателите - здраве, късмет, оптимизъм и вяра, че нещата у нас ще се оправят. Ще има „хубави дни“.
