Казал го е Радой Ралин и няма причина да не му вярвам. „Лесното“ живеене на някои политици днес, обяснява за какво са ползвали политиката. Но решиш ли да им припомниш как са докарали "лесното", рискуваш. Или както казваше Радой:
КОЙ ИЗЛЕЗЕ ПРАВ, НЕ ИЗЛИЗА ЗДРАВ.
Като поет той е част от голямата традиция на Атанас Далчев в българската поезия, но като сатирик е уникално явление в годините на соцкултурата. Няма в ново време друг сатиричен автор, чиито творби да са преминали в необятния свят на народното творчество. Радой Ралин владееше притчата, пословицата, поговорката, баснята, апострофа, афоризма. Ковеше нови думи, хвърляше словесни стрели. Остави талантлива проза, документални филми, пиеси, които са ярки свидетелства за личности, събития и явления от нашата история и съвременност.
Книгата му „Люти чушки“ бе изгорена в пещите зад Полиграфическия комбинат носещ „славното“ име „Димитър Благоев“. Когато непосредствено след Пражката пролет излизат „Люти чушки“ в номенклатурните среди настъпва голяма суматоха. Създава се специална комисия, която да „разгледа случая“, а подмазвачи на властта всячески се стараят да охулят поета. Пръв между тях е Богомил Райнов, който се отрича дори от баща си, за да докаже верността си към червената партия. Ето какво пише той за Радой Ралин:
„Ние можем да признаем за наша сатира само такова изкуство, което се твори със съзнателната цел да служи за партийно оръжие…“
„СИТ ТЪРБУХ, ЗА НАУКА ГЛУХ“
ДРУГАРИ,
преди известно време излезе от печат книгата "Люти чушки" от Радой Ралин, в която се съдържат художествено и идейно несъстоятелни обобщения и груби клевети по адрес на нашата социалистическа действителност, срещу политиката на Българската комунистическа партия…
… В книгата "Люти чушки" е допусната несъвместимата с всякакъв морал и законност, изключваща комунистическата партийност, илюстрация на Б. Димовски, в която е злоупотребено с подписа на първия секретар на ЦК на БКП и председател на Министерския съвет на НР България, като е поставен на опашката на едно прасе. Над тази "илюстрация" е отпечатана епиграмата "Глух, но послушен": "Сит търбух за наука глух". При това отпада всякакво колебание, че и някои други епиграми са насочени против ръководството на партията. …Какви изводи могат да се направят от всичко това? Първо. Книгата на Радой Ралин "Люти чушки" илюстрирана от Б. Димовски, е вредно произведение, в което се съдържат художествено и идейно несъстоятелни обобщения и груби клевети по адрес на нашата социалистическа действителност и срещу политиката на партията.“
Из „ДОКЛАДНА ЗАПИСКА“ до БЮРОТО НА ГК НА БКП на Комисия в състав: Ст. Белчев, Л. Лазаров, Р. Карарусинов, Д. Ананиев и Ю. Емилова - 21. XI. 1968 г., София
Радой не беше политик и не можеше да бъде политик. Всичко политическо му беше чуждо. Казваше това, което мислеше. Така постъпи и на първия демократичен митинг на 18 ноември 1989 г., когато някъде към 11.00 часа, започна да чете предварително подготвен текст, в който се опитваше да балансира между народното недоволство срещу БКП и „перестройката“ на Партията. Балансът не се получи и дори се чуха освирквания. Но пък искрено му се зарадвах, когато го видях като гост на националната конференция на СДС.
Посланията от „Люти чушки“ са актуални и днес. Времето ли е спряло или ние ли сме спрели по средата на пътя? Защо това, което виждахме като порок в „оная партия“, се превърна в порочище за цялата ни, уж демократична, политическа система? Затова е необходимо да се връщаме към Радой Ралин, да си задаваме въпросите, които той задаваше и да се опитаме да избягаме от техния капан. С други думи – да се променим. Или както казваше Радой: „Мъртвите – бог да прости! Живите – кой да свести?“
Ето как влиза и в днешния ни ден Радой Ралин.
Из „Люти чушки“
ПРОФЕСИОНАЛНО ЗАБОЛЯВАНЕ
Който лапа,
той се цапа.
КАДРОВА ПОЛИТИКА
Който дрънка
е за вънка.
ИКОНОМИЧЕСКИ ЕФЕКТ
Голямо чудо,
за малко блюдо.
ПРИНЦИП ВЕКОВЕН
Всеки се бие,
за да добие…
ПОСТОЯННО- ОСНОВЕН КАПИТАЛ
Кой душа не подава,
той имотен не става.
РЕОРГАНИЗАЦИЯ
Променил се Алия,
погледнал се – пак в тия.
