Хаджи Бойко Бочев
Чалгата е един от големите проблеми на новата българска култура. Думата не е точното определение на този феномен на новата псевдо фолк култура. Самата тя означава музика, а чалгаджия – музикант. В турското ѝ значение няма нищо обезпокояващо. В нашата употреба обаче, чалгата е нещо, което обобщава много неща и е като събирателна на всички негативни черти на нашата народопсихология.
Под чалга се разбират най-различни неща:
Цигански маанета, гарнирани с малоумни и дебелашки текстове; силиконови бюстове и безвкусни цигански тоалети; разпуснат морал и изключително некадърни изпълнители – 90% самодейци в най-лошия и пошъл смисъл. Чалгата се схваща и като халтура, като сравнително лесна печалба на пари и популярност.
Една от главните причини (но не и единствена) за чалгосването ни е петстотингодишното турско робство. Манталитетът ни си е останал ориенталски. Откриваме го навсякъде. От гозбите: гювеч, имамбаялдъ, баклава, кавърма, мусака и т.н. до отношението към работата: „Не оставяй днешната работа за утре, щом можеш да я свършиш и вдругиден!”
В музиката всички ладове (маками) са ориенталски. Така е в народната музика. За елементарния човек най-голямото удоволствие е да седне вечер пред телевизора с ракийка и салатка, жена му да стои до него диван чапраз, а той да слуша кака, надарена с големи “балкони” как вие като владайски „вук”!
Какво правят държавата, училището, църквата и родителите, за да се противопоставят на това опростачване на народа? Неграмотните се увеличават с всяка изминала година. Празниците се свеждат само до кючек, щракане с пръсти и ядене, и пиене на корем.
Политиците не правят изключение.
Духовната същност отдавна е изчезнала от обичаите и традициите. Останало е само „винско и свинско”. Чалгата се разпространява като метастази. В театъра карагьозчиите (актьорите) импровизират дебелашки, разголват се необосновано и реват като магарета. Тук вече е виновна и съветската система на Станиславски. Горкият човек ще се обърне сто пъти в гроба, ако знае какви глупости му приписват маститите театрали. В киното случайни електорални единици, манекенки и съмнителни субекти рецитират, та пушек се вдига. В изобразителното изкуство кьораво и кьопаво е грабнало четката и маже ли маже. А какво да кажем за литературата? Ох, горката! Тълпи от графомани пишат, бришат и интелектуалничат. Аман от дървени философи. От всички тролеи, трамваи и автобуси ни облъчват цигански маанета. Кабините им са облепени с пошли постери на голи лели. С една дума – наздраве на целата компания!
Какво да се прави? Някъде децата ги водят на черква и слушат Бах, Моцарт и Бетховен, а тук гледат порно, друсат гюбеци и пеят „Радка – пиратка”. Аферим, бабо, машаллах!