Сряда, 09 Януари 2013 21:39
Александър Йорданов
Политика -
Размисли
От няколко години чета лекции по „Европейски ценности и култура“. Срещам моите студенти с историята на европейската култура, с политическата история на Европа и заедно стигаме до разбирането и осмислянето на онези ценности, които днес са в основата на европейското обединение. Но не за моите лекции е този разказ. По-скоро искам да споделя наблюденията и тревогата си, че една голяма част от младите хора не познават европейската история, включително и тази на ХХ век, а обезпокоително голям процент познава слабо, несистемно и дори нищо не знае за българската история. Особено тъмен за младите е периодът между двете световни войни. Изключителна рядкост е някой да може да назове име на български политик от този период, на известни учени, философи. С поетите и писателите е малко по-добре, но и там ситуацията е близка до трагичното – няколко имена и то от преповтаряните ни класици и след това …гробно мълчание. Но не само в имената е проблема, но и в погрешната интерпретация на факти и събития, в невъзможността да се осмислят едни или други политически действия в контекста на новия прочит, който света, а вече и ние направихме за времето на комунизма. Бях поразен, когато 10% от младите хора, в един сравнително лесен тест, определиха Сталин и Хитлер не като престъпници на ХХ век, а като либерали и хуманисти.
продължава>
|
Събота, 14 Януари 2012 07:29
Александър Йорданов
Политика -
Размисли
Този кратък текст има за цел да анализира българската поговорка „оплел се като пиле в кълчища”. Отнася се за човек, който не може да се измъкне от кълбетата от глупост, които сам твори или изговаря. Има и още тълкувания, но всички те насочват вниманието към състоянието на безизходност и безпомощност. Обикновено пилето се юрва нанякъде без да му мисли много. И то е разбираемо – пилешки акъл, какво да мисли. И така попада в мрежата – и чуждата, и на собствената си безизходност. Любопитно е, че израз „куче в кълчища” няма. Кучето е умно животно, пък и винаги ще се намери кой да нареди да му подхвърлят една пържолка, която му стимулира мозъчните клетки. Но нали и на политиците им подхвърлят по някой кокал, защо ли тогава те се оплитат като „пилета в кълчища”. От кучето ли са по-прости, пилета народни ли са те? Мълчание.
„Пилето в кълчища” като се оплете веднъж, сетне трудно се отплита. Пърха с криле, рита с къси крачета и пищи. Пищенето е опит да обясни оплитането и да извика помощ. Не винаги се получава. Обикновено, колкото повече пилето се оплита, толкова повече пищи. Така и политикът, когато изръси някоя глупост се опитва да я облече в още празни думи. И така се вплита и оплита все повече и повече. И какъв парадокс. Политикът често го избират, за да „разплита” народните проблеми. А той започва сам да оплита проблеми и сам да се преплита в тях.
Поуката каква е? Оплетеш ли се като пиле в кълчища ни пържолка те оправя, ни орден те спасява. Прът и газено тенеке по върши работа.
Четвъртък, 12 Януари 2012 07:24
Александър Йорданов
Политика -
Размисли
 Блог – вълшебна дума за уморените от чудесата на ХХ век. Човечеството блогва. Блогването е като светкавица – блясва мисъл, образ, дума, възторг и гняв, и изчезват. Запратени някъде там, в глобалното всичко и нищо. И след това отново и отново - след бурята на ежедневието или в мигове като онези, за които Пенчо Славейков ще напише: „Животът цел е и към цел е Път”.
Блогът е дневник, висящ някъде между бездънното пространство и конкретното време. Дом на душата - на точен адрес и с денонощно отворени врати. Запалиш ли поне една думосветлина в него, блогваш ли, значи си жив.
продължава>
|
|
|
|
|
Страница 3 от 3 |
