В България, където синдромът „къса памет“ дълбоко е поразил политическите лидери и където заветното депутатско място накара да се раздвижат дори старчески жили, е необходимо някои неща да се повтарят и потретват. Преди месец във вестник „Век 21“ писах, че „ИЗБОРИТЕ СА ЕДНО ИЗПИТАНИЕ ЗА МОРАЛА НА НАЦИЯТА“. И че всичко, което се прояви в предизборната ситуация ще се изроди в жестока гримаса след тях. А това предизборно лице бе белязано с демагогия, лъжа, коварство, с голи обещания. Днес всичко това е вече следизборен факт.
Но ДЕМОКРАЦИЯТА Е ПРОЦЕС, КОЙТО НИТО ЗАПОЧВА НИТО СВЪРШВА С ИЗБОРИТЕ. И изпитанието за морала на нацията ще продължи. Доказват го дните, които преживяваме, доказват го питащите очи на хората по улиците и площадите, доказват го дориэ и политическите лидери, които търсят синоними, за да си обяснят истината.
Започна жонглиране с цифри и думи на успокоение, които ни внушават, че загубата и победата могат да разменят местата си. Написаха се статии за очакваната в бъдеще демокрация, за отложената демокрация. И както е характерно за нашите нрави, вината е винаги в „чуждия двор“. Себеанализът, вглеждането в собственото поведение, отчитането на собствените грешки – това остава на заден план.
Но демокрацията продължава и гаранция за това е СПОНТАННАТА СТУДЕНТСКА РЕАКЦИЯ, която роди проява с висок граждански и морален смисъл – ОКУПАЦИОННА СТАЧКА. Днес именно тази стачка, непредизвикана от партийни лидери, но затова пък подкрепена от стотици хиляди достойни граждани, представлява МОРАЛЕН КОРЕКТИВ на моралната недостатъчност проявена и в изборния процес и след това.
Българските студенти не искат да бъдат емигранти в собствената си страна. Те искат да живеят в обществено, в което истината е свята, а свободата е мила. Те са отвратени от демагогията и фалша, от двусмислието и цинизма на политическите отношения. Те искат ДЕМОКРАЦИЯ ДНЕС. Превръщането на България в правова и модерна държава – също днес. Искат истината и то цялата, искат искреност и нравственост в политическия живот. Те не искат да бъдат най-бедните студенти в Европа. Не искат да бъдат сред най-лошо подготвяните студенти в Европа. Не искат да се примирят с фалша и демагогията, не искат да се примирят с това, че чисто политически съображения определят формите и границите на тяхната свобода. И в момента, засрамили покорните и мълчаливите, те се явяват на своя най-важен изпит – ИЗПИТЪТ ПО ГРАЖДАНСКО ДОСТОЙНСТВО. Всеки ден, всеки час и всеки миг от тяхната стачка приближава с миг, с час, с ден, ВРЕМЕТО НА ДЕМОКРАЦИЯТА.
13 юни 1990 г.
