С този текст „въвеждам“ нов жанр: автоинтервю. Сам си задавам въпросите и сам си отговарям. Моя позната, на която навремето помогнах да намери верния път в журналистиката и сега плува в нея като в „свои води“, след като се информира за здравето ми дискретно ми довери, че ме няма в списъка за интервюта. Онемях. Какъв списък, казвам. Ами има такъв, че дори и два, хитроумно се усмихна тя. В единия са имената на лицата, които трябва да търсим за интервю. А във втория – попитах. Във втория си ти – отвърна. И какъв е той? Там са все такива от които не трябва да търсим интервю. И кои още са в този втори списък? Е, много искаш да знаеш, каза ми тя и усмихнато продължи към срещата си с един известен десен политик от „правилния“ списък. Прибрах се у дома вярващ-невярващ. Знам, че в началото на демокрацията в няколко от големите ежедневници имаше такава практика. Главните редактори ясно определяха кои персони са нежелани на техните страници. Защото, сакън, да не изръсят нещо против „любимата партия“. Но оттогава измина близо четвърт век. Нима отново сме в същата мъртва точка? Както и да е? Има Фейсбук, ще има и интервю. АВТОИНТЕРВЮ. Чети, читателю, чети!
Въпрос: Г-н Йорданов, как оценявате днешната политика и поведението на българската десница.
Отговор: Отказвам да разбирам днешната политика, защото в нея не виждам и капка интерес към съдбата на страната и на хората. Това е партизанска политика, в която всяка партия цели да нахрани своите партизани. В основата на разделите и обединенията е безпринципността. Поразява ме тази бецпинципност. Как може например само преди половин година да хулят Кунева като „кукувица“ и комунистическа патерица, а днес тя и същите хора около нея, да минават за жар птица на десницата. Това е непочтено.
Въпрос: Такова ли е Вашето мнение за Реформаторския блок.
Отговор: Очевидно е, че в Реформаторския блок, без да обобщавам, има лица, които според БСП са „разумни сили“ и с които БСП може да работи. Не случайно представители на БСП многократно правеха изявления, че днес в парламента няма истинска дясна опозиция. Те всъщност говорят за т.нар. „удобна опозиция“. Проблемът е, че когато се говори за морал и принципи в политиката не трябва да се затваря вратата към единственото морално и принципно действие, което сериозно би заплашило доминиращото днес положение на БСП в българската политика.
Въпрос: Кое наричате „единственото действие“.
Отговор: Това е единодействието, разбирателството и обединението на всички, които не искат да виждат повече БСП в управлението. Има различни отговори на въпроса коя е причината това действие да не се случва. Едно от обясненията е свързано с родово-фамилната история на редица функционери на „дясното“. Те са от комунистически семейства, а и кариерата си дължат на връзки с лица от комунистически среди. Второто обяснение е, че парите нямат цвят, а мнозина от т.нар. „наши демократи“ направиха тези пари благодарение на обслужването на червения и ДС капитал. И сега това задкулисие диктува политическото им поведение. И се играе елементарна игра – „нашите“ срещу „вашите“ олигарси. Проблемът е, че заложник на всичко това е България и нейните граждани.
Въпрос: Обединението, за което говорите, включва ли ГЕРБ. И не смятате ли че ГЕРБ са също виновни за днешното състояние на дясното.
Отговор: ГЕРБ допуснаха стратегическа грешка и тя се състои в доктрината, че могат да управляват сами и то дълго. Дълго и сам можеш да стоиш само в опозиция. В Европа се управлява коалиционно. Това е необходимо особено в кризисни периоди, когато тежестта и отговорността на управлението трябва да се поемат от повече политически рамене. Друг е въпросът, че когато в миналия парламент Синята коалиция е предлагала общо управление с ГЕРБ, тя е го е предлагала бакалски – на принципа: давам, дай ми. А това няма нищо общо с европейските ценности в политиката и е типичен балкански подход. Впрочем такъв подход се гласи да се реализира и сега след едни нови избори.
Въпрос: Каква е оценката Ви днес за политическа партия ГЕРБ.
Отговор: Днес ГЕРБ са единствената парламентарна опозиция. Срещу тях се проведе истинска политическа война преди изборите. По методите с които бе водена, тази война ми припомни агресията и атаката срещу първото демократично правителство на СДС с премиер Филип Димитров. В ход бяха вкарани всички възможни клевети, лъжи и интриги. Това е недостойна страница в новата ни политическа история. А най-недостойното бе, че в тази атака срещу партия, която е член на дясната Европейска народна партия, активно участие взеха и бившите депутати от Синята коалиция. И така постлаха червеното килимче пред БСП. Включително и когато в нарушение на закона, но затова пък в синхрон с БСП, атакуваха ГЕРБ дори и в деня на размисъл преди изборите. Това бе крайно непочтено. Затова и от хора, които го направиха, не очаквам морал и почтеност в политиката.
Въпрос: Ако правилно съм Ви разбрал, Вие сте на позицията за общи действия на парламентарна и извънпарламентарна опозиция?
Отговор: Правилно сте ме разбрали. Само такива общи действия, политически съгласувани и единни в своята тактика и цел, могат да върнат и енергията на протеста срещу правителството на Орешарски и да дадат надежда на гражданите, че след едни нови избори България ще има със сигурност по-стабилно и добро управление без участието в него на партиите, които сега управляват.
Въпрос: И един личен въпрос. Как живеете днес, какво работите?
Отговор: Живея скромно, почти „пенсионерски“. Изминаха осем години откакто бях посланик, а това означава, че наистина разбирам хората, които живеят с мисълта, затова как ще посрещнат края на месеца. Успях да издам две книги: едната със спомени от участието ми в политиката и дипломацията, а другата е всъщност първата монография у нас за живота и творчеството на проф.д-р Константин Гълъбов – литературен критик, културолог, писател, народопсихолог и създател на катедрата по немска филология в СУ. Благодаря на приятелите, които финансово подкрепиха издаването на тези книги. Иначе и двете щяха да си останат в чекмеджето. Благодарение на Българската академия на науките имах възможност да предложа на македонската страна един проект, който надявам се да подобри нашите отношения поне в сферата на литературните изследвания. Това е проектът „Европейски ценности в творчеството на български и македонски писатели през ХХ век“. От дълго време работя и върху една идея, която е като разбирам като задължение към паметта на проф. д-р Тончо Жечев – това е идеята за една ГЕОГРАФИЯ НА БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА.
Въпрос: Това е интересно. И е нещо ново.
Отговор: Да, така е. Двадесет и първи век е. Макар и потопени в океана на глобализацията, ние трябва да знаем, че България е държава на духа и че във всяко населено място на нашето Отечество през вековете е горял пламъкът на творчеството. Младите поколения трябва да знаят кое къде и как се е случвало в духовната биография на България. Къде са родени, живяли или творили и творят и до днес нашите писатели. Как литературата е видяла България и българина. Каква България е описала фантазията на българския писател. Това е въпросът за нашата духовна памет. Ако ние не съхраним и опишем себе си, няма кой друг да се погрижи за нас. Проблемът е, че един такъв проект трябва да срещне подкрепата на държавата и на общините. Това трябва да е българска работа, а не да чакаме Европа да ни даде пари, за да проучваме себе си. Иска се издигнато културно самосъзнание и мислене.
Въпрос: Да се върнем към политиката. Какво става в СДС.
Отговор: Накъде отива СДС не знам. В СДС не се интересуват от моето мнение. Очевидно там се мисли „прагматично“, в смисъл, че ако се закрепят в Реформаторския блок, неколцина от ръководството ще станат депутати. Дай Боже, както се казва. Но какво от това? СДС беше силен, когато бе като политическо ветрило или национално движение, чиято структура бе договорно оформената коалиция. От момента, в който се превърна в партия, започнаха вътрешните партизански борби и днешното състояние бе неизбежно. Впрочем в Реформаторския блок се опитват в някакъв смисъл да повторят положителното от опита на СДС през годините, но го правят много аматьорски. Но няма лошо. Всяко усилие за единодействие и разбирателство в дясното пространство е добре дошло за България.
Въпрос: Забелязах, че сте създали във Фейсбук група Обединен демократичен алианс. Какво целите с това.
Отговор: Исках да дам възможност на хора, които мислят по сходен начин, да споделят свободно идеята за единодействие и разбирателство межу всички политически сили, които се самоопределят като опозиция на сегашното правителство. Защото атаката, която някои продължават срещу ГЕРБ е глупава и действа контрапродуктивно. След едни нови избори, когато и да са те, е необходимо да се състави стабилно дясноцентристко правителство, а това, поне към днешна дата, изглежда невъзможно без политическа партия ГЕРБ. Но да се караш с бъдещия си партньор отсега представлява проява на елементарно политическо невъзпитание, т.е. липса на европейска политическа култура.
Въпрос: Значи Вие предвиждате съвместно управление в следващ парламент между ГЕРБ и Реформаторския блок.
Отговор: Логично е да е така, макар че мои познати, които са по-навътре в дискусиите в Реформаторския блок, смятат, че той ще се разпадне, ако влезе в следващия парламент и една част от него ще подкрепи по-скоро БСП, а друга, ще се опита да играе ролята на „истинска гражданска опозиция“. Ако този сценарий се случи той ще обслужи интересите на БСП. Но дано да грешат тези мои приятели.
Въпрос: Не критикувате ли много Реформаторския блок?
Отговор: Каква ти тук критика. По-скоро имам тревоги. Защото мисля, че хора, които са довели своите политически партии до катастрофа, нямат моралното право да се държат като ментори на дясното. Затова им препоръчвам нещо, което смятам за нормално . Това е естествената човешка скромност и да виждат гредите в своите очи, а не сламката в чуждото око.
Въпрос: И един последен въпрос. Темата за олигархията и мафията. Наистина ли те дърпат конците на българската политика.
Отговор: Няма олигархия и мафия без имена. Това, което сега някои лидери на дясното казват, в смисъл, да се борим срещу явлението, а не срещу конкретните му представители, е комунистическа лакърдия. Така навремето и комунистите се бореха срещу „отрицателните прояви“ в „положителния“ ни живот. Лицата, които по време на прехода направиха големи пари е очевидно, че искат „удобна за употреба“ политическа класа. И техните пари нямат цвят. Те само искат комфорт, с други думи – сигурност, че ще се множат безпрепятствено. Когато си в първа класа не обръщаш много внимание, кои са се натъпкали като сардели в икономичните вагони на „прехода“. Важно е, че ти си в първа класа и че влака пътува закъдето трябва.
Въпрос: Накъде пътува българския влак днес?
Отговор: Днес е спрял на гара Оряхово. Но със сигурност пътниците от първа класа са се запътили към европейските пари. Останалите пътници пътуват към родните си места, за да оцелеят и тази зима.
