Александър Йорданов

Под това заглавие в края на миналата година полският публицист Ян Казимеж Крук

публикува на страниците на „Тигодник Солидарношч“ ( Бр.48/1257) статия,

която предизвика широк дебат. Тук предавам тезисно нейното съдържание. Като покана за размисъл и дискусия.

                                                                        Сряда, 23 декември 2009 г.

Коледа е! Очакваме раждането на Спасителя. И той ще се роди. Но не съм убеден, че ще се роди и в България. Тук, в нашето мило отечество, ежедневно се ражда нещо друго – залива ни милиционерска информация отвсякъде. И оставам с чувството, че по Коледа престъпник някой ще да се роди. Толкова много и тотално е внушението за бандити и престъпници, за полицейски акции. Няма в България писатели и поети, няма инженери и учители, няма и работници, и селяни. Има само полицаи. За тях ката ден разказват българските медии. Те са модата на деня. Нападналата ни актуалност. 
Върхът на милиционерщината естествено бе в Народното събрание. Там депутатите решиха, че в името на народа, е много важно същият този народ да бъде следен и подслушван от своите народни милиционери. Защото кой друг, ако не народът, ражда бандитите и престъпниците, нали? Или може би не е народът? Но тогава защо законът не споменава конкретно кои среди от този народ трябва да бъдат следени, подслушвани, наблюдавани. Явно законът това не може да направи. Защото милиционерът по принцип мисли глобално. За целия народ има грижа той. Какво тук значи някаква си личност, както евентуално би написал поетът, ако бе доживял до демокрацията.

Живеем в държава на абсурдите. В държавата на заместителността. В нея никой не разказва за реалния живот на хората – добър или лош, проблемен или не, но реален, отдаден на Спасителя. Този живот е заместен от тоталното внушение на милиционерската пропаганда. Достатъчно, стига. Коледа е! Нека милиционерите да замълчат, за да отворим душите си за Спасителя!