Време е да признаем. На проведените парламентарни избори мнозинството от българските гласоподаватели направиха лош избор. Дадоха доверието си на партии и политици, които няма да отведат към добри дни България. Очакват ни трудни месеци. Дано не са години.
Истината е, че от глупав избор боли глава.
Народ не се съди, но това не означава, че не би трябвало да му се отварят очите.
Позволявам си да посъветвам ръководството на победилата на изборите партия ГЕРБ да не влиза в политически комбинации с нито една от останалите партии. Нека, ако реши, да изпълни конституционния си ангажимент, като представи в парламента правителство, но да го направи с ясното съзнание, че задкулисната бъдеща тройна коалиция – БСП, ДПС и Атака, няма да го приеме. За здравето на българската демокрация е добре ГЕРБ да постъпи достойно.
Няма съмнение, че в новия парламент ще се реализира рекламираният отдавна
антиконституционен сценарий на БСП за т.нар. „програмно правителство“.
Антиконституционен е той, защото конституцията не предвижда такова „правителство“. Всяко нормално, с ясна партийна отговорност, правителство е програмно. Няма правителство без програма. Манипулацията на тема „програмно експертно правителство“ цели да скрие от народа истината, че това ще бъде кабинет, в който задкулисно далаверата ще клати бомбета, каскети, фесове и калпаци. Всеки път, в който БСП е стигала до властта или задкулисно е менажирала властта, България е пропадала в пропаст. Не искам да бъда лош пророк, но така ще бъде и сега.
На тези избори загуби умната и образована, вярваща в християнските ценности, в свободата и демокрацията, антикомунистическа демократична общност. Това е временна загуба, защото идеите на тази общност, които мнозина наричат „синята идея“, никога не могат да бъдат победени. Без тях няма нормална България. Няма бъдеще за България.
От началото на демокрацията до днес не е спирила атаката срещу символа, а дълго време и единствен носител на синята идея в България – Съюза на демократичните сили. Адресът на хулителите е известен. На него живеят ненагледни образи, свързани с бившата комунистическа партия и с нейната „охранка“ – вчерашните и днешни разклонения на „бившата“ Държавна сигурност. Дребни лидерски амбиции и политическо его рушаха през годините синята скала на демокрацията. Нароиха се „десни“ политически проекти, които зле прикриваха личните амбиции и интереси. Днес трябва ясно да се каже –
разбиването на Съюза на демократичните сили е огромна грешка на политиците в дясното политическо пространство.
Никой от тези, които тръгнаха да правят „лични“ политически проекти, не постигна нищо в политиката извън СДС. Показателно е, че дори и опитът за „Синя коалиция“ остави демократите далеч от управлението на страната. Демократичната общност на България, същата, която започна борбата срещу комунизма, която очерта пътя на България към евроатлантическата интеграция, след резултатите на тези избори вече абсолютно няма моралното право да води войни помежду си. Та как в началото на демокрацията СДС можеше да бъде и беше едно широко, и победно политическо ветрило, за което се гласуваше с една синя бюлетина на изборите, а сега изпълзя мравуняк от „сини“ партии и всяка с претенциите за „истинската“. Дори и нашите политически противници – БСП, не могат да измислят по лош сценарий за дясното от този, който сами написахме. Каква е тази политическа маниащина, при която един или друг политик в дясно си формира личен фенски клуб, личен политически проект? Политиката е колективна, сериозна и отговорна дейност и е унизително политиците от традиционната десница да се влачат в опашката на политическата класация, а мечтата им да бъде да достигнат с пълзене „заветните“ 4%.
Дълг на антикомунистическата и демократична общност е да печели избори и да управлява България.
Ако има политици, които, водени от егоизъм и дребен партизанлък, не виждат и не разбират този дълг, то би трябвало да отстъпят място на личности, които знаят пътя към успеха.
Не приемам пораженческото мислене, а още по-малко позата на „обидени госпожици“, която някои политици от старата десница днес заемат. Не приемам и тезата, че всички са ни врагове, само ние целите сме по болшевишки прави. Наш единствен политически противник в България е БСП и всеки, който стане патерица на тази партия. Останалите може да не са ни приятели, да не ни долюбват, но не са ни врагове. Друг начин на мислене, в който навсякъде се виждат врагове е болшевизъм в „демократични одежди“. Вината за неуспехите е наша. На всички, които се изживяваме като антикомунисти, десни, „сини“. Морално е да се подават оставки. Но по-морално е още от утре да заработим за връщането на доверието на българските избиратели. Това се постига чрез единодействие, разбирателство, приемане на общото в нашата история, което е историята на Съюза на демократичните сили. Не ни разделят програми, ценности, идеи. Това, което ни е разделяло е преодолимо. Има реална опасност България да попадне в лоши ръце. Не може да допуснем това. Нека поуките от загубите ни направят по-мъдри и по-силни!
Горе главите! Времето е наше!
