Историята няма скоростомер. Тя не е автомобил, в който се возим. Следователно нищо в историята не се случва НИТО БЪРЗО, НИТО БАВНО. То се случва тогава, когато трябва да се случи. Европейската интеграция на Македония ще се случи. Дата за започване на преговори нашата съседка, на която първи в света признахме конституционното име, ще получи. Но за историята, за Република Македония и за Европейския съюз би било добре в момента на получаването на тази дата, нашите приятели да са стигнали поне до там, докъдето днес трудно кретат – по-близо до европейските ценности и добросъседството.
Ние, българите, също искахме нашата евроинтеграция да се случи по-бързо. Спомням си дори как си представяха нещата някои наши политици: правим първи свободни избори, има демокрация и веднага ЕС ни дава дата за преговори за членство, защото сме истински балкански хубавци. В действителност до момента, в който получихме уверението, че ще започнат преговори с нас изминаха девет години. А след това още осем докато ни приемат напълно. А след приемането ни са изминали едва пет години. Трудно ми е да определя дали това е бавна или бърза скорост. Но резултатът е очевиден. България е в Европейския съюз, но малцина са българите, които с ръка на сърцето могат да кажат, че живеят като европейци. Няма да го каже учителката, няма да го декларира професора, а още по-малко работника от скелите или сервитьорката от ресторанта. Защото нито един от тях не може да си позволи с доходите, които получава, да отиде на разходка и види предколедна Виена или Париж. Дори за няколко дни. Не че не искат, но за разлика от нашите политици – не могат. Защото, пак за разлика от нашите политици, доходите им не са европейски. Така България стана член на ЕС, но българинът все още не е станал. Не е европеец той нито по доходи, нито по мислене. Няма значение, кое ще сложим отпред и кое – отзад: битието или съзнанието. Ефектът и в двата случая е нерадостен. И това е нашият български парадокс. Усмивката изчезна от нашите лица и европейското членство поне засега не ни е освободило нито от мафията, нито от тарикатите на дребно и едро – в бизнеса и политиката. Затова и искам нашите приятели от Македония да не преживяват нашите проблеми и максимално да ги решат преди да започне преговорния процес. За да им е по-лесно след това. Няма за къде да бързат. Европа няма да избяга.
Добросъседството
В Европа добросъседството означава да не желаеш на съседа да се случи това, което не искаш да се случи на тебе. Примерно: не искаш да ти влязат крадци в къщата. Същото би трябвало да иска и съседа. И тогава и двамата ще живеете сигурно и спокойно. Като европейци. Но ако един от вас не мисли така и дори си е набелязъл, какво при сгода би отмъкнал от дома ви, той е вече потенциален крадец. Ето точно това за съжаление прави част от македонския политически и интелектуален елит – краде история, личности, сменя националната и етническа принадлежност на умрели и живи хора без да ги пита. Направо сви от гърците Александър Велики, сложи му фамилия Македонски и дори се опитва да го продаде на пазара на „историята“. Но понеже братята гърци вдигнаха вой до Бога, кражбата спря по средата на пътя. Но известно е, че тръгнеш ли веднъж по лошия път, спиране няма. И започнаха да тарашат в българския дом. Всичко що е българско родено или написано в Македония стана македонско. Присвоиха си го без да им мигне окото. Писали били братята Миладинови, че са българи. Да не са писали, казва скопския крадец и открадва и творчеството им и самоличността им. И излиза така, че Димитър и Константин не са велики възрожденци, а някакви глупаци, които дори не са знаели какъв им е родът. Истината е, че от много бързане към европейското членство, нашите приятели тръгнаха по път, за който старите хора казват, че тръгнеш ли по него спиране няма. Така народът ни нарича лошият път. И там колкото повече бързаш, толкова пътя става по-дълъг.
Затова и Европейския съюз правилно реши – първо добросъседството, пък после мъчителния път на преговорния процес за членство. Всяко нещо с времето си. Защото историята не се интересува от това, кое е бързо и кое бавно. И едното и другото след като се случат стават история. Впрочем, имаше на света една много бърза революция – Октомврийската. И се оказа, че тя, от много бързане, е забавила развитието на Русия с десетилетия. И сега братята руснаци и те почват от отначало– с много скърцане и пара в свирката.
Когато Полша започна да лобира за приемането на Литва в ЕС първото, което направиха двете държави бе да създадат смесени комисии по всички важни въпроси, включително и тези по въпросите на общото в историята. И разговаряха дори за поемата на Адам Мицкевич „Гражина“ /това е литовско име, което е широко популярно в Полша и означава красавица/. Мицкевич дори ще възкликне: Литво, родино моя. Така и ние българите мислим за Македония – като общо отечество някога, като общ народ – някога. И нека тази история да остане такава, каквато е. Когото братята Миладинови от Струга или Кирил Пейчинович от Теарце са се самоопределили като българи нека да си останат такива в историята. А днешния Миладиноски или Пейчиноски от Скопие нека да си се пишат македонци и дори да смятат, че нямат нищо общо с българския народ.
След това правителствата на Полша и Литва започнаха да заседават съвместно и да си сверяват часовниците в евроинтеграционния процес. Поляците споделяха открито своя опит, а литовците попиваха споделеното и избягваха допуснати грешки. И това е нормалния подход на добросъседството.
Смесените комисии между България и Македония ще помогнат за установяването на фактическото положение на нашите исторически и съвременни недоразбирания. И техните заключения ще бъдат основа нормален диалог. Съвместните заседания на правителствата на Македония и България ще дадат възможност на всички министерства да активизират своята дейност в посока на сближаването. Защото същността на европейската политика е СБЛИЖАВАНЕТО, КОХЕЗИЯТА.
И разбира се –
подписване на ДОГОВОР ЗА ПРИЯТЕЛСТВО И ДОБРОСЪСЕДСТВО.
Ако нашите съседи истински желаят европейското членство за тях всичко това би било нещо, което не ние, а те би трябвало да поискат. Защото те имат най-голям интерес да се случи добросъседството. Или поне трябва да имат такъв интерес.
Ще го кажа още по ясно. Не може един отбор да разчита на успех във футболната среща, ако преди това не е тренирал. България е готова да пусне македонския отбор за участие в първенството, но приятелско го съветва първо да потренира и по-специално - упражнението по добросъседство. Същото казва и Европейската комисия. Защото и България и Европейската комисия знаят от собствен опит, че който не тренира по въпросите на добросъседството след това, на терена, често прави фаули и получава червени картони.
И още нещо. Историята не трябва да се оставя на историците. Защото самите историци са част от историята. И няма как частта да тълкува цялото. Историята това са фактите, случилото се, но и интерпретацията – причините, обстоятелствата, следствията от случилото се. И както политиците, така и останалите граждани, не могат да скръстят ръце и да чакат историците да се намъдруват. Затова и българската позиция е ясна: първо добросъседството, а след това нека историците да си мъдруват. Самият факт, че до днес не са мъдрували заедно показва, че го няма добросъседството.
Национално себеуважение и достойнство
По отношение на амбицията на Република Македония да получи дата за започване на преговори за членство в ЕС, България зае позиция, която отстоява фундаментална европейска ценност – националното достойнство. Да бъдеш европеец означава, че имаш национално достойнство. Затова и не можем да позволим повече срещу нас да се говори и пише, да ни се присвояват поети, писатели, книги, исторически личности. Да се фалшифицират позиции и събития. Да се премълчават репресиите срещу българите по време и на Кралска и на Комунистическа Югославия. Този период трябва да бъде осъден и от самата македонска държава. И след като нашите приятели от Вардар са обладани от манията да издигат паметници нека да издигнем заедно един монумент на жертвите на комунистическия режим в Македония. Защото тези жертви са хора, които са се самоопределяли като българи. И са загубили живота си само, защото са заявили това. Не може да ценим героите от Перущица и Батак, които са отстояли с цената на живота си своята вяра и народност, а да забравим за жертвите на един друг терор, който се извършва само на 100 -200 километра от нашата столица.
България подава ръка на Република Македония за европейско членство. Но преди това нека да уважаваме сами себе си, собствената си история, личности, да имаме национално достойнство и то да ни дава самочувствието и на европейци. И да не забравяме, и ние и македонците – историята няма скоростомер. Няма такъв и европейската интеграция.
